ЗДРАВЕВсеки пчелен кошер е истинско чудо на насекомната архитектура, а ново проучване, публикувано в списанието ISME Communications, разкрива сложността на тези структури и ролята им в предпазването на колонията от смъртоносни епидемии, съобщава „Сайънс алърт“. „Успехът на социалните насекоми се дължи на живота в гъсто населени колонии, но същите тези условия благоприятстват и разпространението на патогени“, пишат микробиологът Кеня Фернандес и колегите ѝ от Университета в Сидни и Департамента по първични индустрии на Нов Южен Уелс в Австралия. „Колониите смекчават този риск чрез т.нар. „социален имунитет“ – координирана система от поведенчески, химични и имунологични защитни механизми“, обясняват учените. Антимикробните свойства на меда, пчелния восък и прополиса са добре известни поотделно. Досега не беше ясно обаче как разпределението им в пространството на кошера в съчетание с други стратегии за имунна защита допринася за сигурността на колонията срещу патогени като гъбички и бактерии. Новото проучване показва, че в колонията има няколко нива на имунна защита – от входа на кошера и питите с пило (яйцата, ларвите и какавидите на пчелите) до храносмилателния тракт на всяка отделна пчела. „С навлизането по-дълбоко към центъра на кошера антимикробните защити стават по-целенасочени. Восъчните пити, съхраненият прашец и телата на самите пчели спомагат за филтрирането на вредни бактерии и гъбички, като същевременно благоприятстват полезните видове“, обяснява Фернандес. Екипът събира проби от кошерите на 24 различни колонии на европейската медоносна пчела (Apis mellifera), разположени в пет различни пчелина в Нов Южен Уелс, Австралия. Учените изследват антимикробните свойства и химическия състав на меда, прополиса, восъка и прашеца, както и микробиомите при входа на кошера, в прашеца, в питите с пило и в храносмилателния тракт на пчелите събирачки. Оказва се, че предпазните механизми на кошера са различни не само в зависимост от зоната, но и от вида на болестотворния организъм. Кошерите са най-добре защитени срещу бактериалните патогени Paenibacillus larvae и Paenibacillus alvei, което е логично, тъй като заразяването с тези бактерии може напълно да унищожи пчелното семейство. Защитата срещу гъбични инфекции, от друга страна, е по-малко структурирана и като цяло по-слаба. Причината вероятно е, че малко гъбички са наистина смъртоносни за пчелите. Голяма част от тях са полезни, а някои от патогенните щамове дори се понасят сравнително добре от пчелите. Видовете цветя в района около пчелините също оказват значително влияние върху химичните защитни механизми, с които разполага пчелното семейство. Резултатите предполагат още, че кошерът активно регулира кои микроби къде да се заселят. „Имунната сила“ на всяко семейство се променя според местоположението на пчелина, здравословното състояние на кошера и наличието на вредители. „Това показва, че здравите пчелни семейства зависят от здравите екосистеми и се влияят от тях“, казва съавторката Елизабет Фрост. „Разчистването на земята и интензивното земеделие могат незабележимо да подкопаят естествените защитни сили на пчелите. Това е сериозен аргумент в полза на опазването на разнообразни местообитания с цъфтяща растителност, които поддържат здравето на пчелните семейства“, обяснява тя.
