MMonopolNews
👁 205🌐 БЪЛГАРСКИ ▾БЪЛГАРСКИESPAÑOLENGLISH
РУБРИКА

Наука

20 НОВИНИ · АКТУАЛИЗИРАНО 01:22 · 29 ОКТОМВРИ 2026 Г.

Ноа Уайли е избран за най-сексапилен мъж на планетата

Ноа Уайли е избран за най-сексапилен мъж на планетата

DNES.BG · 28 ОКТОМВРИ 2026 Г. · 03:15 →
Учени откриха фосили от първото по рода си земноводно, живяло изцяло в морето
НАУКА

Учени откриха фосили от първото по рода си земноводно, живяло изцяло в морето

Изследователи откриха в китайската провинция Гуейчжоу два почти напълно запазени скелета на земноводно животно, обитавало морето преди около 237 милиона години през триаския период, съобщи Ройтерс. Създанието е с плоско, дискообразно бронирано тяло и широка уста - белези, характерни за обитател на морското дъно, който причаква плячката си и я улавя чрез засмукване. Наречено Gerrothorax maritimus, то е било с дължина около 75 см и е живяло преди да се появят динозаврите. Земноводните разчитат на пропускливата си кожа за жизненоважни функции като дишане и прием на вода. Това обаче е възможно в сладководна среда, докато солта в моретата води до дехидратация и осмотичен стрес. По тази причина до откриването на Gerrothorax maritimus не е известно нито едно земноводно, било то изчезнало или съществуващо днес, което води изцяло морски начин на живот, допълва Ройтерс. „Най-важното откритие е, че е съществувало древно земноводно, което е прекарвало целия си живот в морето“, казва палеобиологът Рьосуке Мотани от Калифорнийския университет в Дейвис, който е един от ръководителите на проучването, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution. Останките са открити в скални пластове, образувани от океански утайки, в близост до фосили на ихтиозавър, който е вид морско влечуго от рода Guizhouichthyosaurus, достигащ дължина около седем метра. Ихтиозаврите са били морските хищници на върха на хранителната верига по онова време, което обяснява наличието на костна броня по тялото на новооткритото земноводно. „Това е дънно животно, което се е хранило чрез засмукване и е обитавало морско дъно, покрито с тиня или утайка. Вероятно е улавяло всичко, което е преминавало наблизо - риби, червеи, а може би и главоноги“, обяснява казва палеонтологът и съавтор на изследването Да Юн Цзян от Пекинския университет в Китай. Според Мотани килимената акула – обитаващ дъното хищник, който също се храни чрез засмукване и е със сходни размери, е подходящ съвременен аналог. Изследователите посочват, че Gerrothorax maritimus е еволюирал от бронирани сладководни предци. По-рано са открити фосили на тясно свързано с него бронирано сладководно земноводно, припомня Ройтерс. Съществуват повече от 8000 вида съвременни земноводни като жаби, саламандри и безкраки земноводни. Някои от тях могат да издържат в полусолени води, каквито има при вливането на река в морето. По-малко от два процента от тях обаче проявяват каквато и да е толерантност към солта, а нито един вид не обитава изцяло морска среда. Освен това, досега не са откривани фосили на земноводни, които да свидетелстват за живот в морето, отбелязва Ройтерс. Кожата на земноводните е многофункционална, като служи за дишане и прием на вода. „Кожата им обаче не функционира по същия начин в морска вода“, обяснява Мотани. „Когато жаба плува в морска вода, тя губи телесните си течности, тъй като солената вода ги извлича през пропускливата кожа вследствие на осмотичното налягане. По същата причина животното не може и да пие вода. В резултат на това то губи телесно тегло и се налага да си почива в сладка вода, за да се възстанови. Именно тази ключова особеност пречи на земноводните да станат изцяло морски обитатели“, допълва изследователят, цитиран от Ройтерс. Екземплярът Gerrothorax maritimus е успял да постигне това чрез екзаптация - процес, при който биологичен белег, еволюирал за една функция, започва да изпълнява съвсем различна роля. „Съществувало е сладководно земноводно, което по стечение на обстоятелствата е притежавало необходимото „оборудване“ за колонизиране на морето - телесна броня. Тази броня е предпазвала животното от хищници в сладководна среда, но е можела да служи и за защита от морската вода, когато навлизало в по-солените части на водната система“, казва Мотани. Бронята вероятно е възпрепятствала навлизането на морска вода през кожата, което е налагало животното да поема солена вода през устата си и да филтрира солта чрез хрилете си, допълва Ройтерс.

BTAПРЕДИ 1 Д→
M
НАУКА

Ноа Уайли е най-сексапилният мъж за 2026 г.

Ноа Уайли бе обявен за най-сексапилния мъж за 2026 г. от списание People за първи път в кариерата си. В интервю за изданието звездата от сериалите "Спешно отделение" и "Спешни случаи в Питсбърг" признава, че не е повярвал, когато е научил новината....

DNEVNIKПРЕДИ 1 Д→
M
НАУКА

Еврокомисията препоръча сградите да се строят със защита от жеги

Европейската комисия препоръча новите сгради да се строят с разбиране за променящия се климат. Според последни изследвания до края на века средните температури в Европа ще се увеличат с три градуса, и още до 2050 г., те ще надвишават с два градуса...

DNEVNIKПРЕДИ 1 Д→
Враните вземат решения два пъти по-бързо от хората и маймуните, когато са изправени пред зрителен избор, показва изследване
НАУКА

Враните вземат решения два пъти по-бързо от хората и маймуните, когато са изправени пред зрителен избор, показва изследване

Изследователи от Германия са установили, че когато са изправени пред зрителен избор, враните вземат решение два пъти по-бързо от хората и маймуните, пише Физ.орг., позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс". В хода на експеримента на две черни врани са им били необходими средно едва 235 милисекунди, за да определят посоката на движение на група точки и да посочат своя избор, като същевременно са запазили висока степен на точност. Филип Шмидбауер и професор Андреас Нидер от Института по невробиология към Университета на Тюбинген са демонстрирали как тази скорост се отразява в активността на невроните в мозъка на враните. В задачата птиците е трябвало да определят дали движещите се точки на сензорен екран се местят предимно наляво или надясно. Враните са посочили решението си, като са кълвали цел, намираща се вляво или вдясно от конфигурацията от точки. „Дори когато моделите на движение бяха трудни за разпознаване, решенията на враните все пак бяха по-добри от случайния избор, а при наличие на ясни сигнали те постигаха точност от близо 100 процента", казва Шмидбауер. За да изследват тази способност, изследователите са регистрирали активността на невроните в ключова асоциативна област в мозъка на птиците, сравнима с префронталния кортекс при човека. Само 70 милисекунди след появата на зрителния стимул невронните сигнали, свързани с различните посоки на движение, вече са могли да бъдат разграничени в мозъците на враните - много преди птиците да успеят да дадат отговор. Невронната активност постепенно се е увеличавала, докато се е оформяло решението, след което е достигнала праг на вземането на такова и враната е посочвала своя избор. „Тези открития показват, че невронната динамика в мозъка на птиците съответства на утвърдените модели за вземане на решения при хората и другите примати", казва Нидер. Въпреки че птиците не притежават многослойна мозъчна кора, техният различно организиран мозък изглежда прилага сходни основни принципи при вземането на решения - при това два пъти по-бързо от приматите. Тази скорост може да е свързана с еволюционните изисквания за бърза зрителна обработка и двигателни реакции при птиците, обяснява Нидер. „Птиците разчитат на зрението си, за да извършват прецизни и бързи маневри по време на полет и да насочват клюновете си към даден обект, когато търсят храна", казва ученият. Той допълва, че ще са необходими по-нататъшни изследвания, за да се определи кои точно механизми осигуряват това преимущество.

BTAПРЕДИ 2 Д→
Трябва да търсим начини за скъсяване на връзката между наука, висше образование и бизнес, каза министърът на образованието Георги Вълчев
НАУКА

Трябва да търсим начини за скъсяване на връзката между наука, висше образование и бизнес, каза министърът на образованието Георги Вълчев

Живеем във време, в което висшите училища са поставени в една сложна ситуация - от една страна те трябва да продължат да бъдат стожери на фундаменталните изследвания, които нямат толкова бързо приложение в практиката. Но живеем и във време, в което действително трябва да търсим начини да скъсяваме връзката между наука и висше образование, и да има реално партньорство с икономиката, с бизнеса. Това каза министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев на церемонията, организирана от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за връчването на годишните отличия за добри практики „Наука - висше образование - бизнес и общество“. Церемонията се провежда в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Министърът поздрави ръводството на НАОА за организирането на тази инициатива. Финансирането, разбира се, е изключително важно, но ние трябва да заслужим доверието на обществото и това става през такъв тип инициативи, които показват действително добрите практики. България се вписа адекватно в съвременното академично пространство - както в европейското, така и в световното. И е време с гордост да показваме и нашите успехи, а такива имаме немалко, отбеляза министър Вълчев. Това е изключително важно, за да можем да получим подкрепата на обществото, да заслужим доверието на младите хора, които да избират обучение в българските висши училища, които по нищо не отстъпват на своите партньори в света и в Европа. Надявам се с популяризирането на такъв тип практики да се създаде една устойчива традиция, каза образователният министър. В тазгодишното издание участват 16 висши училища и две научни организации, които представят общо 58 добри практики. Отличията се присъждат в шест категории - партньорство между висше училище и бизнес, внедряване на научни резултати в полза на обществото, инициатива за учене през целия живот, социално значима практика, ангажиране на студенти и млади учени и инициатива за устойчиво развитие на висшите училища, каза председателят на НАОА проф. д-р Мария Нишева-Павлова. Тя обясни, че представените практики са оценявани от Консултативния съвет на НАОА, който е и инициатор на събитието. Сред основните критерии са обществената значимост, иновативността, устойчивостта и участието на бизнеса и студентите. Висшето ни образование се оценява непрекъснато, като на първо място това става от НАОА. Имаме и оценки от студентите и от техните родители, които преценяват какво може да дадат университетите на техните деца. Оценяват ни и представители на бизнеса, обществото също ни оценява по някакъв начин, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

BTAПРЕДИ 2 Д→
→