Френският писател Филип Жаенада е новият носител на литературната награда "Гонкур". Той е отличен за романа си L'inconnue du Quai de Javel ("Непознатата от кея Жавел"), предаде "Франс прес", цитирана от БТА. В книгата 62-годишният писател дава своя...
Предпремиерната прожекция на "Такси за рая" се състоя на 24 октомври в кино "Люмиер" в рамките на Cinelibri. След нея пу...
Изложбата „Орфей в изкуството“, включваща произведения на едни от най-значимите имена в българското изобразително изкуство на ХХ век, ще бъде открита на 7 ноември от 17:00 часа в Художествената галерия в Смолян, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Куратор на експозицията е художникът Петър Пиронков, който е подбрал творбите на тематичен принцип. Изкуствоведът доц. д-р Сузана Николова посочва, че колекцията е уникална и няма аналог в страната. В изложбата са включени живопис, графика и скулптура от фондовете на Художествената галерия – Смолян, частни колекции и дарения от авторите. Сред представените художници са Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Петър Пиронков и Свилен Стефанов. Графиката е представена с произведения на Зафир Йончев и Румен Скорчев, а скулптурата – с творби на Любомир Далчев, Валентин Старчев и Димитър Сотиров. Експозицията обединява различни стилове, художествени тенденции и авторски интерпретации на образа на Орфей. Художествената галерия в Смолян притежава и други ценни колекции, сред които произведения на чуждестранни автори от Международния пленер по живопис и творби от Общите художествени изложби „Родопа“.
Литераторите, които изследват Априлското въстание, са в по-лесна позиция от историците, защото имат пред себе си текстове. Това каза директорът на Института за литература към Българската академия на науките (БАН) доц. д-р Елка Димитрова при откриването на научната конференция „Априлското въстание в литературата: пространства на паметта“. Форумът се провежда в Големия салон на института на бул. „Шипченски проход“ № 52, като ще продължи до утре и е посветен на 150-годишнината от въстанието и на празника на института. Димитрова посочи, че конференцията се провежда и в рамките на проекта за развитие на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. „Това е нашият празник, който през годините сме отбелязвали по различни начини“, каза тя и припомни, че институтът е представял по този повод проектите си, международните си контакти, работата на младите учени и изданията си. Директорът на института покани всички желаещи да присъстват, тъй като събитието е с отворен достъп. Един от организаторите на конференцията проф. дн Маргарита Серафимова обясни, че форумът е включен в проекта „Наследство БГ“, защото историческата памет е културно наследство. Писменият текст става най-добрата опора на паметта, каза тя. „Затова и днес ние сме се събрали да честваме нашата памет за Априлското въстание, минавайки през текстовете, за да възкресим неизвестните или по-малко известните гласове, за да можем да имаме пълната картина, защото текстът е най-великото място на паметта“, допълни още Серафимова. Първият доклад на конференцията на тема „Устойчиви системи от биографии в паметта за Априлското въстание“ изнесе проф. Михаил Неделчев от Нов български университет. През двата дни ще бъдат изнесени 26 доклада от учени от Института за литература, от университети в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Русе и Благоевград и от културни институти. Те ще разгледат паметта за въстанието в творчеството на Иван Вазов, Любен Каравелов, Пенчо Славейков и Антон Страшимиров, образа на Райна Княгиня, както и европейските отражения на въстанието – от „Братя Карамазови“ на Достоевски до поезията на словенеца Антон Ашкерц.