Американският президент Доналд Тръмп планира да възобнови ударите по Иран още на 4 ноември - деня след междинните избори...
Тръмп удря отново Иран веднага след междинните избори?
РУБРИКА
Свързани новини
ПОЛИТИКА
Еквадор беше избран да председателства следващата конференция на ООН за биоразнообразието COP18 през 2028 г.
Еквадор беше избран да председателства следващата конференция на ООН за биоразнообразието COP18 през 2028 г. Решението беше взето след гласуване на пленарно заседание на COP17 в Армения, която е домакин тази година на международния форум, предаде Франс прес. „След като получи необходимото мнозинство, Еквадор беше избран за домакин на 18-ата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. Поздравления!“, заяви председателят на COP17 Хамбарцум Матевосян, обявявайки резултатите от тайното гласуване, проведено няколко минути по-рано. COP18 ще се проведе в столицата Кито, съобщи представителката на Еквадор, присъстваща в Ереван, след обявяването на резултатите от гласуването, в което страната се съревноваваше с Панама. Председателството на конференция COP включва приемането на територията на съответната държава на няколко хиляди участници, както и ръководенето и координирането на преговорите между близо 200-те държави членки на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Функциите на председател обикновено се изпълняват от министъра на околната среда на държавата домакин, както е случаят с Хамбарцум Матевосян на тазгодишната COP17. Армения беше избрана през 2024 г. за домакин на COP17 в конкуренция с Азербайджан. На форума Ереван делегатите приеха няколко ключови документа за опазване на природата след двуседмични преговори, белязани от сериозни разногласия. Преговорите между представителите на близо 200 държави, събрали се в Ереван, изглеждаха в задънена улица вчера, като последното пленарно заседание беше отлагано няколко пъти. След като обаче заседанието започна, няколко документа бяха бързо приети. След като припомни компромисите, обсъждани по-рано през деня от преговарящите, арменският министър на околната среда Хамбарцум Матевосян предложи на делегатите два важни документа. При липса на възражения той обяви приемането им с думите: „И готово. Чудесно.“ Последваха аплодисменти. Подробностите по приетите документи не бяха незабавно оповестени. Първият документ би трябвало да представлява своеобразен „глобален преглед“ на изпълнението на Глобалната рамка за биоразнообразието от Кунмин–Монреал, приета през 2022 г. Тя се смята за еквивалент на Парижкото споразумение за климата. Рамката определя 23 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Сред тях са опазването на 30% от сушата и океаните, борбата със замърсяването и инвазивните видове, както и възстановяването на увредените екосистеми. Почти всички цели обаче изостават от графика. Документът има за цел да върне държавите на правилния път чрез конкретни предложения. По време на преговорите сериозни спорове предизвика въпросът за субсидиите и другите стимули за дейности, вредни за природата, като например добива на нефт. Вторият документ е посветен на „мобилизирането на финансови ресурси“, като тук дискусии предизвика въпросът за включването на нововъзникващите икономики в групата на държавите донори. По време на COP17 Европейският съюз се опита да убеди големите нововъзникващи икономики, сред които Китай, да се присъединят към този списък, който не е актуализиран от 2006 г. Основният въпрос е кой трябва да плати за постигането на финансовите цели до 2030 г. Темата е особено чувствителна в момент, когато публичните финанси са влошени в целия свят и държавите прехвърлят една на друга отговорността за увеличаването на финансовите вноски. Снощи в Ереван представителите на държавите продължаваха да обсъждат и други въпроси, включително приноса на бизнеса към недостатъчно финансирания фонд на ООН за опазване на природата. COP17 беше белязана и от сериозно напрежение около научните основи, върху които се изгражда световната политика за опазване на природата. Няколко държави бяха обвинени, че се опитват да отслабят тяхното значение. Това се случва малко след опитите на държави, зависими от изкопаемите горива, да забавят публикуването на докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата.
ПОЛИТИКА
Кандидатката за кмет на Берлин получава полицейска охрана по време на партийна конференция
Елиф Ералп, водеща представителка на левицата и кандидатка за кмет на Берлин, ще бъде под полицейска охрана днес по време на конференцията на нейната партия, съобщиха пред ДПА източници от службите за сигурност. Ералп е сочена за фаворит да стане първият кмет на германската столица от крайната левица, след като партията „Левите“ спечели регионалните избори миналия месец. Сигурността на Ералп се превърна в основна тема на обществен дебат, след като медиите съобщиха, че тя се е въздържала от коментар по повод известен пропалестински активист заради опасения за безопасността на семейството си. Публикацията в германското списание „Шпигел“ от четвъртък предизвика и дискусия относно способността ѝ да се справя с престъпността. Според източниците от службите за сигурност Ералп е поискала от берлинската полиция да направи оценка на степента на заплаха за нея. Проверката очевидно е установила конкретна опасност. Във връзка с публикацията на „Шпигел“ от четвъртък властите са преценили, че е необходимо Ералп да получи полицейска охрана, посочват източниците. В социалните мрежи се отправят и призиви за организиране на протест пред мястото на провеждане на партийна конференция. Демонстрантите искат да изразят несъгласието си с това, което определят като „предателство на избирателите“, и да настояват за „последователна солидарност с Палестина“. В момента в Берлин само двама членове на местното управление се ползват с постоянна лична охрана и това са отиващият си кмет Кай Вегнер и Ирис Шпрангер, отговаряща за вътрешните работи в местното правителство.
ПОЛИТИКА
ТАСР: Словакия възобнови разследването за предоставянето на военна помощ на Украйна
Главният прокурор на Словакия Марош Жилинка възобнови разследването, свързано с даряването на военна техника на Украйна, предаде словашката агенция ТАСР. Жилинка съобщи в социалните мрежи, че е разпоредил на окръжния прокурор в Тренчин да продължи работата по случая, като възобнови наказателното разследване и гарантира, че досъдебното производство се провежда в съответствие със закона. Предишни прокурорски състави прекратиха няколко наказателни производства, свързани с даряването на военна техника на Украйна. Делата, свързани с даряването на изтребители МиГ-29 и зенитно-ракетен комплекс С-300, както и с прекратяването на договор с руска компания за поддръжка на самолетите, са приключили или със спиране на наказателното производство, или с отхвърляне на подадените сигнали за престъпления. От Министерството на отбраната реагираха, като заявиха, че ще поискат преразглеждане на тези решения. Преди възобновяването на разследванията министър-председателят Роберт Фицо твърдеше, че прокуратурата се е включила в политическата битка на страната на опозицията. Според него ръководителят на Окръжната прокуратура се е опитвал да покаже на опозицията, че е подходящ кандидат за поста главен прокурор. Бившият министър на отбраната (2020–2023 г.) и лидер на извънпарламентарната партия "Демократи" Ярослав Над заяви, че при предоставянето на военна техника на Украйна предишното правителство е действало в съответствие със словашкото и международното право, включително с Устава на ООН, тъй като в него е заложено задължение за оказване на помощ на държава, обект на нападение. (Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТАСР)