Не познавайки историята на града си, много лесно ставаме нихилисти, а човек, който е нихилист за родния си край, лесно става нихилист за родината. Това каза за БТА екскурзоводът и изследовател Стефан Бозаджиев след първото си участие в Краеведските четения в Казанлък, което се състоя в мултимедийната зала на Исторически музей „Искра“. Според него подобни събития са важни заради запазването на паметта за родния край, защото човекът без памет е като дърво без корен и няма бъдеще. Докладът на Бозаджиев „По следите на някои казанлъшки сгради и техните собственици“ разказва за десет казанлъшки сгради, част от които са с обществена функция, а други са личните домове на героите в изследването му. "Става дума за сгради, които имат архитектурна ценност, както и историческа такава. Повечето от тях са в централната градска част, в Новенската махала и в Къренската махала. Опитвам се да представя историята на техните собственици, които често са играли много важна роля за развитието на Казанлък, основно в първата половина на 20 век", разказа той. По думите му повечето от представените сгради не са толкова известни за местната общност. Това е била и целта му, тъй като всички знаят историята на по-известните сгради на розотърговските родове и на фамилията Стайнови. Идеята ми беше да излезем извън общопознатото, защото това са също имена на хора, които са дали много на града ни, каза екскурзоводът. Сред тях са Христо Трошанов, който е бил търговец, но и един от малкото благодетелни членове на Ученолюбивата дружина „Искра“. Включени са и домовете на адв. Дончо Петков, на д-р Александър Гюлмезов. По думите на Стефан Бозаджиев това са хора, които са изградили интелектуалния образ на Казанлък през първата половина на 20 век. "За мен е изключително важно тези истории да не бъдат забравени, защото всъщност това може да бъде един много добър пример за нашите съграждани, особено по-младите, да си спомнят какви жители е имал този град – такива, които са милеели не само за собственото си благоденствие, а и за добруването на целия Казанлък и на цялата околия", заяви той. Според Бозаджиев жителите на Казанлък не познават достатъчно историята на града си и това е смисълът на събитие като Краеведските четения. „Радвам се, че аз и колегите ми хвърляме светлина върху малко по-непознати личности и събития от историята на града ни, защото като цяло съществува една амнезия относно тези личности", посочи той. Екскурзоводът, който вече няколко пъти организира тематични пешеходни обиколки на града, изрази мнение, че именно подобни обиколки са един от начините да се провокира интерес към по-малко известните факти за историята на Казанлък. Той съобщи, че скоро предстои и организирането на нова такава, която да разкаже още малко познати истории. Друг начин за провокиране на интереса на младите според него е организацията на беседи и общуването с учениците в местните училища. „Винаги съм се радвал, когато съм бил канен в местни училища, тъй като има дейни учители и директори", посочи Стефан Бозаджиев и подчерта, че е много важен директният досег с младите хора и представянето по по-разчупен начин на историята на града. Бозаджиев смята, че е изключително важно паметта да бъде запазена. „Тя заслужава да бъде запазена и използвана за преосмисляне на някои моменти от нашето съвремие, защото човек без памет първоначално е нихилист към родното, впоследствие и нихилист към националното", каза той.