Лавров: Европа се нуждае от общи гаранции за сигурност, а не от въоръжаване




Хърватия се стреми да задържи бюджетния си дефицит в рамките на разрешените 3% от БВП след преразглеждане на бюджета, като се очаква икономически растеж от 2,3%, публичният дълг да намалее до 55,5% от БВП и инфлация – малко над 3% поради енергийната криза, предизвикана от войната в Близкия изток, предаде агенция ХИНА, цитирайки изявление на премиера Андрей Пленкович в Брюксел. След среща с европейския комисар по икономиката Валдис Домбровскис Пленкович каза пред медиите, че прогнозираният растеж от 2,3% е добър резултат в сравнение с прогнозите за ЕС и еврозоната. Той добави, че Хърватия се намира в сравнително стабилно положение по отношение на дефицита и публичния си дълг, въпреки трудностите, пред които са изправени много други държави. Той каза, че инфлация малко над 3% е очаквана предвид енергийната криза. Европа като цяло остава уязвима, тъй като внася над 90% от петрола и природния газ, които потребява, както и 67% от въглищата си. Пленкович подчерта значението на енергийния преход и намаляването на зависимостта от външни сътресения, като отбеляза, че през последното десетилетие правителството му се е стремило да помогне на бизнеса и домакинствата да преодолеят подобни кризи, като същевременно запази социалното сближаване. В изказване на конференцията на „Евронюз“, посветена на разширяването на ЕС, в която участваха лидери на няколко страни кандидатки, Пленкович подчерта, че нагласите към разширяването са станали по-позитивни. Хърватия подкрепя разширяването, основано на напредъка на всяка отделна държава по пътя към членство и на изпълнението на критериите за присъединяване, каза той. (Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
