20 НОВИНИ · АКТУАЛИЗИРАНО 04:09 · 29 ОКТОМВРИ 2026 Г.
Властите задържаха нелегални цигари за 1.8 млн. евро в община Петрич. Това съобщи пресцентърът на прокуратурата в Благоевград. Нелегалната стока е била в камион, който е задържан в района на село Марикостиново. Превозното...
Над 12 млрд. работни дни поради депресия и тревожност се губят всяка година в световен мащаб заради неблагоприятни условия на труд. Около 45% от работещите в Европейския съюз съобщават, че са изложени на психосоциални рискове на работното място....
Постоянното поскъпване на живота кара българските домакинства да преосмислят начина, по който съхраняват заделените си с...
Фалшиви дилъри подвеждат клиенти от името на официалната асоциация на управляващите дружества (БАУД), алармираха от Коми...
Очаква се съвсем скоро в Левски да има ново попълнение. Но неговата работа няма да бъде на терена. Той ще се занимава с ...
Правителството на Румен Радев ще представи бюджета за 2027 г. след балотажа. Това съобщи премиерът по време на икономически форум, цитиран от БНТ. Според Закона за публичните финанси бюджетът трябва да е внесен в Народното събрание до 31 октомври,...
След като в петък затвори вратата на кабинета си след 12 години работа, главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО д...
На годишна база сектор „Строителство“ не отчита нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ) по повод днешния Ден на строителя. На Димитровден строителният бранш в България чества своя професионален празник. Той е установен официално през 1996 г. с Решение № 1133 на Министерския съвет от 17 октомври същата година, като за негова дата е определен денят, в който православната църква почита св. великомъченик Димитрий Мироточиви. Изборът на тази дата съчетава съвременната институционална почит към професията с българските народни обичаи. В традиционния бит и фолклор Димитровден бележи завършека на активния стопански цикъл и се приема за деня на светеца - закрилник на майсторите, дюлгерите и строителите. Под знака на еврозоната Развитието на строителния сектор в България през първите осем месеца на 2026 г. - годината, в която страната официално прие еврото като 21-ви член на еврозоната, се характеризира със стабилен годишен растеж на строителната продукция при динамични месечни колебания, сочи справка в НСИ. Началото на годината стартира с месечен спад през януари от 1,2 на сто спрямо декември, но въпреки това отбеляза стабилен годишен ръст от 4 на сто в сравнение с януари 2025 г. През февруари се наблюдава най-силният подем за целия период - строителната продукция беляза ръст с 3,1 на сто на месечна база, а спрямо същия месец на предходната година нарасна с 8 на сто. Тази силна тенденция се запази и през март с нов месечен ръст от 0,6 на сто и високо годишно увеличение от 7,7 на сто. Пролетните месеци донесоха леко забавяне и корекция в месечната динамика. През април продукцията отчете минимално месечно понижение с 0,1 на сто, като запази годишен темп от 6,6 на сто. През май спадът спрямо предходния месец се задълбочи до 0,8 на сто, докато ръстът спрямо май 2025 г. остана висок на ниво от 5,6 на сто. Летният период премина под знака на променлив месечен ритъм и трайно установяване на годишния растеж в рамките на 4 на сто до 5 на сто. През юни секторът се върна към растеж с месечно увеличение от 0,9 на сто и 4,4 на сто годишен ръст. През юли последва ново месечно охлаждане със спад от 0,6 на сто, съпроводено от годишно повишение с 4,9 на сто. През август активността отново пое нагоре с месечно нарастване от 0,8 на сто и годишен ръст от 4,2 на сто. На годишна база сектор „Строителство“ не отчете нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната. Средният годишен растеж за периода надхвърля 5,6 на сто, като най-активният етап е бил краят на зимата и началото на пролетта, след което пазарът премина към по-умерени, но стабилни нива на развитие, сочи справка в НСИ. Строителният сектор в България запазва положителната си възходяща траектория спрямо предходната 2025 г. във всички отчетени месеци от началото на интеграцията в еврозоната, макар краткосрочните месечни равнища да показват периодични колебания. Годината преди еврото Справка в данните от Икономическия отчет на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2025 г. показва, че миналата година строителният сектор е отбелязал силен подем, който се е изразявал в двуцифрен финансов растеж, увеличение на заетостта и съществено повишение на доходите на работещите. Общата стойност на произведената строителна продукция през 2025 г. достига 14,613 млрд. евро (28,581 млрд. лв.) (по предварителни данни), което представлява ръст от 17,2 на сто спрямо предходната 2024 г. Положително е развитието и трите основни направления на отрасъла. При специализираните строителни дейности е отчетен най-висок темп на растеж от 25,7 на сто с продукция за 5,154 млрд. евро (10,082 млрд. лв.), при строителство на сгради отчетеният относителен дял е с обем от 5,574 млрд. евро (10,902 млрд. лв.) и увеличение от 16,4 на сто на годишна база, а при строителството на съоръжения – инфраструктура съответно – 3,884 млрд. евро (7,597 млрд. лв.) и ръст от 8,5 на сто. Пазар на труда и доходи Пазарът на труда в бранша отчита разширяване както по линия на числеността, така и при възнагражденията, сочат данни на КСБ за 2025 г. Общо заети достигат 214 700 души, което е ръст от 5,5 на сто на годишна база. Наетите по трудово правоотношение нарастват с 6,2 на сто до 169 900 души, самонаети се увеличават с 2,7 на сто до 44 800 души. Средната годишна работна заплата в сектора за 2025 г. достига 25 684 лв. Спрямо 2024 г. тя се повишава с 2763 лв., или ръст от 12,1 на сто. Към 5 март 2026 г. в Централния професионален регистър на строителите на КСБ са вписани общо 7950 компании, от които 7902 са регистрирани български юридически лица, 48 - чуждестранни компании, а 484 фирми са заличени от регистъра поради неизпълнение на законовите изисквания по процедурата на чл. 20, ал. 2 от Закона за камарата на строителите.
Софийският икономически форум (Sofia Economic Forum VII) събира водещи политически лидери, дипломати, представители на международни организации и бизнеса на своето седмо издание, което ще се състои днес, 26 октомври, в хотел „София Балкан Палас“ от 09:00 до 19:30 часа, с регистрация на участниците от 08:30 часа. Това съобщиха организаторите от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum). Тазгодишното издание ще постави акцент върху геополитическите промени, европейското единство, икономическата конкурентоспособност и стратегическото развитие на Югоизточна Европа. Специално внимание ще бъде отделено на първата година от членството на България в еврозоната, енергийната сигурност, технологичната трансформация и възможностите за устойчив икономически растеж. Форумът ще бъде открит с приветствие от Симеон Цомокос от Делфийския икономически форум, последвано от откриваща сесия с участието на министър-председателя Румен Радев. Програмата включва още разговор между вицепремиера и министър на външните работи на Грузия Мака Бочоришвили и министъра на външните работи на България Велислава Петрова-Чамова, както и участие на заместник министър-председателя Атанас Пеканов и министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Основните теми на Софийския икономически форум VII са: Европейското единство на кръстопът - националните интереси и общата европейска стратегия, с участието на Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017 г.), Сергей Станишев, министър-председател на България (2005-2009 г.), заместник-директора на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева, посланиците на Австрия и Франция в България. Глобалните геополитически промени и трансатлантическите отношения - международната сигурност, партньорството между България и САЩ и ролята на НАТО в Черноморския регион. Сред говорителите ще бъдат заместник-министърът за Европа и външните работи на Албания Меги Фино, изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов и основателят на Атлантическия клуб в България Соломон Паси. Първата година на България в еврозоната - първоначалните икономически ефекти от приемането на еврото, инвестиционните възможности и конкурентоспособността на страната, с участието на посланика на Германия в България Ирене Мария Планк и Панос Мавридис от „Пощенска банка“. Публично-частните партньорства - възможностите за привличане на инвестиции и устойчив икономически растеж, с участието на главния изпълнителен директор на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро и Мария Дзанидики от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР). Демографските предизвикателства пред България и Европа - застаряването на населението и отражението му върху пазара на труда и икономиката. В дискусията ще участват Темис Христофиду от Европейската комисия, бившият министър на финансите Асен Василев и Джейсън Брет Пелмар от Групата на Световната банка. Енергийната сигурност - ядрената енергетика, устойчивостта на енергийните системи и стратегическата роля на Вертикалния газов коридор, с участието на министъра на енергетиката Ива Петрова, изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки, Калин Пешов от „Главболгарстрой“ и Оскар Прат от „Уестингхаус“ (Westinghouse). Изкуственият интелект и технологичната трансформация - възможностите за повишаване на производителността и икономическата конкурентоспособност, кмета на София Васил Терзиев и председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Стратегическата инфраструктура и регионалната свързаност - развитието на транспортните и логистичните коридори в Югоизточна Европа, с участието на министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, бившия вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова и изпълнителния директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Кръговата икономика и устойчивото развитие - ефективното използване на ресурсите, зелените иновации и устойчивото производство, с участието на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова, изпълнителния директор на „Кроношпан“ Николай Банков и президента и изпълнителен директор на „Санторели“ АД Роберто Санторели. Подробната програма на Софийския икономически форум VII, както и информация за потвърдените участници са публикувани на официалната страница на събитието. Делфийският икономически форум (Delphi Economic Forum) е организация с нестопанска цел, ръководена от своите членове, ангажирана да предоставя и насърчава иновативни идеи за устойчив и конкурентен растеж на Европа и региона на Източното Средиземноморие.
Малкият самолет, който в събота падна в двор на къща в плевенско, е собственост на дружество. Това съобщава Окръжната прокуратура в Плевен, която ръководи досъдебното производство. Излитането е станало непосредствено преди инцидента от...
Седем години след тежкия финансов срив в Ливан спор за сандвич с пилешко месо извади наяве все по-голямата пропаст между хората, които все още могат да си позволят свободно да харчат, и тези, които се борят да свързват двата края, пише Ройтерс. Модерният ресторант за здравословно хранене "Глоу Парадайз" (The Glow Paradise) решава да предложи на клиентите си, които следят калориите, по-здравословна версия на популярния левантийски сандвич с пилешко месо „шиш таук“ и пуска в менюто си „Чик Таук“ (Chic Taouk) на цена от около 13 долара – почти двойно повече от обичайната цена за подобен сандвич с пилешко месо в Бейрут. Играта на думи в името и високата цена предизвикаха обществено недоволство. Ресторантът е критикуван, че продава на прекомерно високи цени в страна, в която много домакинства трудно могат да си позволят основни стоки и услуги. Въпреки разгорелия се спор в социалните мрежи клиентите продължават да купуват сандвича. За само 11 дни ресторантът е продал над 20 000 броя от него, съобщи мениджърът на ресторанта Храг Джегалиан, за когото онлайн дискусиите са „естествен маркетинг“. Разнопосочните реакции засягат чувствителна тема в Ливан, където годините на финансови сътресения, политическа нестабилност и конфликти са променили социалната структура. Голяма част от средната класа е обедняла, докато сравнително малка група потребители продължава да поддържа висок жизнен стандарт. Спорът отклонява вниманието от неотложните кризи Според икономиста Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут многото посетители на ресторанта прикриват друга реалност. „Виждате хора в този ресторант, но това, което не виждате, е, че миналия месец са затворили 22 други ресторанта“, каза Надер пред Ройтерс. Активните потребители на социалните мрежи в Ливан се разделиха на два лагера - едните обвиняват ресторанта в измама, а другите отбелязват, че сандвичът е предназначен за хората, които могат да си го позволят. Някои поставят под въпрос дали самият спор не отклонява вниманието от по-неотложни проблеми, пред които е изправена страната – от израелската окупация на големи части от южните й територии до хроничните кризи с електроснабдяването и водоснабдяването. Финансовият срив в Ливан през 2019 г. беше предизвикан от десетилетия корупция и разточителни разходи на управляващия елит. Последвалите няколко конфликта допълнително влошиха икономическите перспективи пред страната. Брутният вътрешен продукт на Ливан е намалял с близо 40 процента от 2019 г. насам, а инфлацията се очаква да достигне 17,5 процента заради поскъпването на енергията и морския транспорт в световен мащаб, което намалява покупателната способност на населението, според Световната банка. Този показател е над четири пъти по-висок от общото равнище на инфлацията в света, отчетено от Международния валутен фонд през юли. Четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения да си позволят основни стоки и услуги, съобщи през септември УНИЦЕФ. Хората не могат да се справят с поскъпването Средната класа в страната е „изчезнала“, смята Надер. По думите му, тя е била разрушена от поредица кризи, сред които сривът на финансовата система през 2019 г., експлозията на пристанището в Бейрут през 2020 г. и две войни в рамките на по-малко от две години. Месечните сметки за електроенергия от частни генератори, които осигуряват ток на много домакинства и предприятия при прекъсвания в работата на нестабилната национална електропреносна мрежа, са се увеличили с близо 20 процента само през август 2026 г. Така цените на киловатчас са станали почти с 60 процента по-високи спрямо февруари тази година, показват данните за тарифите на ливанското министерство на енергетиката. За много хора това означава, че непрекъснатото електроснабдяване струва няколкостотин долара месечно в страна, където минималната работна заплата е 400 долара. „Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, казва 53-годишният Фуад Фахредин, служител в ресторант от близкия квартал Хамра. „Вече получаваме заплатите си, а след това затъваме в дългове, само за да преживеем.“ Годините на икономическа нестабилност са създали „една класа, която живее, и друга, която не е мъртва, но бере душа заради непоносимото положение, в което се намира“, добавя той.
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Протоколи: Наръчник за работа на човешкото тяло", с автор д-р Андрю Хюберман, предоставен от Издателство "Сиела" Прилагайте лесните и достъпни "Протоколи" на невроучения д-р Андрю Хюберман...
Последният европейски завод с пълен производствен цикъл за пеницилин, собственост на швейцарската „Сандоз“ в...
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушие по проекта на постановление на Министерския съвет за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г. Работодателските организации подкрепят предложението за 660 евро, а синдикатите – не. Предл
Непълнолетен младеж бе засечен зад волана на нередовно превозно средство в Бяла Слатина. Срещу него вече е образувано досъдебно производство, съобщиха от полицията. Инцидентът е станал на 22 октомври 2026 г. около 16:00 часа, когато служители на реда спир