ВРАЦАНай-точният хороскоп за днес, 31 октомври
Овен Последният ден на месеца Ви насочва към онова, което има нужда от спокойно довършване, а не от още натиск. Сутринт...
ВРАЦАОвен Последният ден на месеца Ви насочва към онова, което има нужда от спокойно довършване, а не от още натиск. Сутринт...

Свиващите се села поставят на изпитание приоритетите на политиката за селските райони, пише гръцкото издание Kathimerini...

"Прочетох писмото на Джей Ди Ванс (американския вицепрезидент), но все още не съм му отговорил. Тонът, обаче, се промени...

Думите от заглавието са на украинския президент Володимир Зеленски - и те са по адрес на руския диктатор Владимир Путин,...
Нови палежи и насилие съпътстваха протестите във Франция в събота. Вътрешното министерство съобщи, че 320 хил. души са участвали в тях в цялата страна. Това е по-малко от 410-те хиляди, които излязоха миналия уикенд и над половин милион...


Обходният път на свлачището до Пампорово е асфалтиран. Това съобщи кметът на Смолян Николай Мелемов. Общината е дала 100 000 евро от бюджета си, за да се положи тънък пласт асфалтв частта, в която обходът е бил най-разбит. ...
Американски самолет за морско разузнаване е извършил нова мисия над Черно море. "Боинг П-8А Посейдон" е летял над западната част на Черно море, включително над изключителната икономическа зона на България, съобщи Itamilradar.com. Задача...

Сръбската ALTA Banka, която активно работеше с руснаци и според статии в различни медии беше свързана с вътрешния к...


Ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет (ВСС), ще се старая непрекъснато да комуникирам чрез ясни послания както със съдиите и съдебните служители в страната, така и с останалите членове на съвета, без да се притеснявам да отстоявам позицията си, но и да признавам правотата на различните становища. Това посочи кандидатът за член на ВСС Васил Петков, съдия във Военно-апелативния съд. Той определи като свои основни приоритети осигуряването на достатъчен бюджет за съдебната власт, промяната на механизма за формиране на магистратските възнаграждения и ускоряването на конкурсите за кариерно израстване. Той предложи заплащането да се определя в по-голяма степен според придобития ранг, а не само според заеманата длъжност. Сред мерките за повишаване на финансовата ефективност Петков открои централизирането на обществените поръчки, по-строгия контрол върху разходите и актуализирането на съдебните такси. Според него сегашният модел на конкурсите за повишаване и преместване на магистрати води до значителни забавяния и трябва да бъде променен. Той предложи процедурите да се провеждат за отделни съдилища или по апелативни райони, а конкурсните комисии да се съставят от съдии от съответното ниво с по-висок ранг.


През следващото денонощие ще бъде облачно, на много места с валежи от дъжд, в планините над около 1500-1700 метра - от с...

Съдът постанови най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 19-годишния Мариян Парушев, ...

Най-възрастният човек, напуснал окупирания град Олешки в Херсонска област, е на 94 години, а най-младият е на малко над ...

Пътниците от автобуса с български туристи, катастрофирал в района на турския град Одрин, вече пътуват обратно към Българ...

Отборът на българския специалист Станимир Стоилов впечатли цяла Турция с последната си победа! Гьозтепе постигна ус...

В няколко френски града днес започнаха нови демонстрации срещу високите цени в рамките на третата поредна събота на прот...
Турция и Украйна ще работят по гарантирането на нов зърнен коридор в Черно море. Това съобщи президентът Володимир Зеленски след разговори с турския си колега в Истанбул в събота. Според Зеленски са обсъдени "нови идеи и предложения",...

Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори за перспективите за мирни споразумения между Украйна и Русия. Говорейки за войнат...

Рекордният шампион ЦСКА се завърна на стадион "Българска Армия"! "Червените" отново играят у дома си, след кат...

Спортният директор на Левски Георги Костадинов изрази недоволството си от съдийството по българските терени след трудния...

Рекордният шампион ЦСКА се завърна у дома си! С шоупрограма, присъствието на легендарни футболисти на ЦСКА и пред изпълн...

Съдът остави в ареста 19-годишния хакер, обвинен в кибератаки и кражба на лични данни. БНТ припомня, че той е атакувал сайтове на държавни институции и обществени медии. Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за общо четири...

Жителите на пет окръга в Румъния – Яш, Нямц, Васлуй, Бакъу и Ботошани в североизточната част на страната, получиха...

Украинските удари с дронове срещу руската петролна инфраструктура се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за ...

Германските газови хранилища са запълнени едва на около 62%. Това е най-ниското ниво за това време на годината според да...

Двадесет и третото издание на Международния кукерски фестивал „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще събере участници от България и чужбина на 9 и 10 януари 2027 година в Симитли, съобщиха от общинската администрация. В продължение на два дни стадион „Септември“ ще бъде сцена на маскарадни игри, в които участниците ще представят характерни за своите региони маски, костюми, ритуали и обичаи. Фестивалът обединява кукерски групи, сурвакарски дружини и други носители на маскарадните традиции, които съхраняват и предават обичаите между поколенията. През годините „Симитлия – Древната земя на кукерите“ се утвърди като едно от разпознаваемите събития в културния календар на Симитли, посочват от местната администрация. Кукерският фестивал предоставя възможност за представяне на разнообразието от маскарадни традиции и за среща между участници от различни населени места и държави. В началото на април Община Симитли откри нов дигитален музей „Симитлия – Древната земя на кукерите“, насочен към съхранение и популяризиране на нематериалното културно наследство на региона. Сред акцентите в дигиталната платформа е 360-градусово виртуално изживяване, което дава възможност на потребителите да усетят атмосферата на маскарадния фестивал в реално време.

Век след смъртта си Хари Худини остава фигура, която все още не спира да вълнува и изненадва, пише Асошиейтед прес. Смята се, че е починал на 31 октомври 1926 г. За първи път е публикувано есе на легендарния илюзионист, посветено на неговите предшественици, а нова книга отново разпали споровете около точната дата и причината за кончината му в болница „Грейс“ в Детройт. Сред останалите издания, отбелязващи стогодишната от кончината на Худини, се нареждат забавен албум за оцветяване и подробен обзор на огромната му лична библиотека. Неговото наследство е обект на дискусии по време на множество събития, посветени на Худини, които се провеждат този уикенд - от „Грандиозния вековен юбилей на Худини“ в родната му Будапеща, през аукцион за негови вещи в Холивуд, до спиритически сеанси в градове, които е посещавал като Чикаго и Фредерик, Мериленд. Гробът му в гробището „Махпела“ в Ню Йорк отдавна е място за събиране в нощта на Хелоуин. „Не съм сигурен, че много от хората, които знаят името Худини, биха могли да го разпознаят на снимка, да кажат точно кога е живял или какво всъщност е правил по време на своите представления. Но те знаят, че „Худини“ е синоним на магия, на способност да правиш невъзможното или да се измъкваш от неспасяеми ситуации“, казва за Асошиейтед прес Матю Соломон, професор по история на киното в Мичиганския университет и автор на книгата Disappearing Tricks: Silent Film, Houdini, and the New Magic of the Twentieth Century („Изчезващи трикове: Нямото кино, Худини и новата магия на ХХ век“), излязла през 2010 г. „За тези, които знаят малко повече, той е олицетворение на човека, постигнал всичко сам, и пример за успешната история на един имигрант. Фактът, че според сведенията е починал именно на Хелоуин, със сигурност засилва мистиката около него“, добавя Соломон. Есето на Худини An Interesting Scrapbook („Интересен албум с изрезки“) се появява в новия брой на списание The Strand Magazine, публикувало редки творби на Марк Твен и Едит Уортън, наред с други автори. В него Худини отдава почит на някои илюзионисти негови предшественици и съжалява, че за тях не се знае повече. Вдъхновение за есето той черпи от театралните афиши, предоставени му от карикатуриста Кин Хъбард, които рекламират гостуванията на прочути за времето си артисти от XIX век като Робърт Хелър и Х. Дж. Сарджънт, отбелязва Асошиейтед прес. „Тази информация попадна пред очите ми и аз я споделям тук, за да можем най-накрая да поставим началото на списък с ранните американски магове“, пише Худини. „Никой никога не бе отдал дължимото на американските илюзионисти, за да бъдат включени в книги или исторически летописи, от които бъдещите поколения да научат за тези ветерани. Напротив - магьосниците бяха извън кастата на признатите артисти. Едва през последните години, когато водевилът ги превърна в свои големи звезди и основни притегателни имена за публиката, те придобиха достатъчно тежест, за да бъдат признати за истински творци“. Ерик Колиъри, чиято книга Houdini's Library („Библиотеката на Худини“) излезе през септември, казва, че Худини е имал сериозен интерес към другите илюзионисти, стигайки дотам да посещава гробовете им и дори лично да плаща за поддръжката им. Семействата на магьосниците от своя страна му давали албуми с изрезки, афиши и други предмети, „за да може той да пази паметта им жива“, казва Колиъри, който е куратор на отдел „Театър и сценични изкуства“ в центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин. Худини е роден като Ерик Вайс през 1874 г. – син на равин, чието семейство емигрира в САЩ отчасти, за да избяга от антисемитизма в тогавашната Австро-Унгария. До тийнейджърските си години той вече е професионален илюзионист, а на 30-годишна възраст е международна знаменитост, известна с изумителната си способност да се освобождава от белезници и окови. Също така Худини е автор на книги, филмов актьор и създател на редки аудиозаписи. Години по-късно този ценен звуков архив става собственост на илюзиониста Дейвид Копърфийлд, припомня Асошиейтед прес. Според тогавашната преса Худини издъхва на 31 октомври 1926 г. от дифузен перитонит вследствие на спукан апендицит. Състоянието му се влошава фатално дни по-рано в Монреал, където студент изпробва легендарната му издръжливост с неочаквани удари в корема. Кончината на илюзиониста навръх Хелоуин пасва идеално – дори твърде съвършено, както отбелязват мнозина – на неговата тайнствена, обвита в мистика и сякаш свръхестествена аура, коментира АП. Мистерията се задълбочава и от факта, че не е извършена аутопсия и това отприщва десетки конспиративни теории, сред които и хипотезата за отравяне, организирано от негови колеги от цирка. В книгата си Houdini: The Man Who Died Twice („Худини: Човекът, който умря два пъти“) авторката Лариан Гилиспи се опира на медицински картони и официални архиви, за да оспори досегашните твърдения и да заяви, че илюзионистът си е отишъл ден по-рано - на 30 октомври. Истинската причина за смъртта, пише тя, е била чревна непроходимост, предизвикана от фаталното решение на лекар да позволи на Худини да изяде купа със зеленчуци и заквасена сметана, докато се е възстановява от операция. Тя цитира и противоречиви данни за самата дата на смъртта му. Според писмена клетвена декларация от лекар той е починал на 30 октомври. В същото време официалният смъртен акт посочва 31-ви — документ, в който тя открива сериозни пропуски, отбелязва Асошиейтед прес. Най-близките хора на Худини са искали смъртта му да бъде на Хелоуин, „за да бъде запомнен завинаги“, казва Гилиспи, изследовател в областта на съдебната медицина, която е автор и на книги. Джордж Хардийн, който е роднина на Худини, каза пред АП, че намира книгата за „убедителна и аргументирана“ и няма „абсолютно никакви съмнения“ относно разкритията на Гилиспи. Други обаче са скептични, включително двама експерти, които Гилиспи цитира в книгата си като едни от „най-уважаваните и знаещи хора в света на Худини“. Брус Авърбук заяви пред AП, че се съмнява датата да е била променена нарочно, за да съвпадне с Хелоуин. „Семейството беше потънало в дълбока скръб и изобщо не е мислело за неговото наследство“, каза той. Авърбук, който е изследовател на живота на Худини, добави, че в записките на личния асистент на илюзиониста смъртта му е отбелязана на 31 октомври. „Той нямаше никаква причина да лъже за това“, каза Авърбук. Друг експерт, похвален в нейната книга – Джон Кокс, уточни пред АП, че въпреки че „книгата наистина съдържа много добра нова информация“ за кариерата му, все пак е необходимо „второ мнение“ относно смъртта на Хари Худини. Кокс, който поддържа блог за илюзиониста и е основател на издателската марка Wild About Harry Press, призна, че съществува „объркване около смъртта му и естествения стремеж към истината“. „Но мисля, че кончината му е съвсем малка част от цялата история“, каза той. „Славата на Худини и причината да го помним днес се дължат на забележителния му живот“.

Журналистът Даниел Димитров от Българската телеграфна агенция (БТА) бе отличен за подкаста „Час ЛИК“ с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) в категорията за онлайн журналистика. Тя беше връчена по време на тържествена церемония в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Традиционните годишни награди за най-високите професионални постижения на СБЖ се проведоха за първи път извън столицата по повод 100-годишнината от създаването на организирана журналистика в Пловдив. „Неслучайно тази година церемонията по връчването на годишните награди се провежда в Пловдив. Тъй като вчера бе чествана 100 години организирана журналистика в Пловдив, имахме възможност да присъстваме на откриването на инсталацията на площад „Журналист“, посветена на трудния път на журналистите не само в града, а въобще в България. Благодарим на домакините от Пловдив, на нашите колеги от четирите пловдивски дружества – те бяха инициатори тази година тук, на пловдивска земя, да направим и нашето годишно тържество, да отличим най-добрите колеги“, каза председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова в приветствието си. „Това е винаги в навечерието на Деня на народните будители, 1-ви ноември, който, както всички знаят, е и празник на българската журналистика“, отбеляза още тя. В категорията за регионална медия, чиито журналистически материали са предизвикали широк обществен интерес, отличени бяха телевизионният канал „Фокус“ – Севлиево, Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“. В категорията „Кореспондент на централна медия в страната" призът получи Мариела Хубинова от Българската национална телевизия (БНТ)-Пловдив. Призът в категорията „Фотожурналистика“ бе връчен на Димитър Кьосемарлиев, който е фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За графичен дизайн бе награден Йордан Гергов за графичната концепция и визия на вестник „Черноморски фар“, а за операторско майсторство - Миглена Гайдарова от БНТ. В категорията „Българска медия извън България” наградата взе екипът Свилен Григоров (оператор) и Таня Георгиева (репортер) на BBR TV - Лондон, Великобритания. Награда за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна получи Антоанета Николова, която е кореспондент на Нова телевизия в Италия. Награда за научни изследвания в областта на журналистиката получи проф. Мария Попова за монографията си „Медийни функции и медийни ефекти“. За „Документалистика и публицистика“ бе отличена Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. В категория „Печат“ отличието получи списанието „Стълбата“. Призът за радиожурналистика взе Елена Крушкова от БНР Пловдив. В категория „Телевизионна журналистика“ награди получиха Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водещ Галя Щърбева от същата медия. В категория „Най-добър млад журналист“ бяха отличени Антоан Златков (бТВ), Станислава Гатева (Bulgaria on Air) и Мартин Керефейски (Нова телевизия). Специални плакети и отличия получиха също вестник „Полски Тръмбеш“ по случай 20-годишния си юбилей и Радио Стара Загора, което отбелязва своята 90-годишнина. Посмъртно бе наградена и Елена Чимева от БНТ в Благоевград. Голямата награда за цялостен принос в съвременната българска журналистика „Йосиф Хербст“ получи Иван Гайтанджиев. Скулптурата, която изобразява в основата си трънен венец, а на върха лавров венец, е дело на Иван Продев. В благодарственото си слово Иван Гайтанджиев посочи, че всяка една професия е полезна и ценна. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството - със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят и да казват кога, къде и какво, а да казват и защо. „Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, отбеляза Гайтанджиев. Той цитира думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота. Лауреатите на отличията на СБЖ бяха поздравени от музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“.

Разказът в проекта „Ние, ненужните“ на Художествена галерия - Казанлък изважда на показ онова, което в ежедневието си системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Това каза за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Тя е част от платформата „Навсякъде в изкуството“ и е разгърната във всички филиали на институцията, както и на различни локации в града и цели да ни накара да се замислим върху темата за ненужното насилие, което е навсякъде около нас. „Мисля, че, за съжаление, през последните години имаме доста поводи да се обръщаме към темата за насилието и да размишляваме“, посочи той и допълни, че идеята е провокирана и от трагичните събития в Пловдив през последната година. „Искаше ми се да изградим един разказ, в който да размишляваме именно върху темата за ненужната престъпност около нас, за ненужното насилие над другия, в някои случаи дори над самите себе си“, обясни д-р Петров. Изложбата поставя акцент върху две ключови произведения, едно от които е прочутата „Ахинора“ на Иван Милев, в която също се поставя темата за насилието. „От разказа на Николай Райнов знаем, че Ахинора е погубена, за да бъде основана българската държава. Нейната принудителна смърт е положена в основата на създаването на държавата ни и няма как да не възникне въпросът има ли престъпления над личността, които могат да бъдат оправдани“, посочи изкуствоведът. Другият не по-малко важен акцент е творбата на Иван Димитров от 1881 година „Психея“, чиято героиня от митологията е представена в момент на отхвърляне и превръщане в ненужна вещ. Картината до момента не е показвана пред публика и се радвам, че имаме възможност да я покажем първо в Казанлък. Освен тези две произведения, във филиалите на галерията са показани отделни разкази чрез портрети на деца, мъже и жени, които се срещат със стряскащата статистика за насилието. В една от залите са разположени детски портрети, срещу които можем да видим съкрушителна статистика за детското насилие, за убитите деца и за насилието над деца от родители. При мъжките портрети е изведена статистика, която говори за самоубийствата на мъже, за погиващите по фронтовете мъже и за тези, които посягат на себе си чрез пороците, а при женската група портрети е представена статистиката за женското и домашното насилие. „Това са травмиращи статистики, които обаче ни показват колко жестоки сме всъщност и в какво жестоко настояще живеем“, каза изкуствоведът. Разказът е допълнен с картография на 44 места в Казанлък, на които са извършени посегателства върху личността – места, през които преминаваме всеки ден, без да се замисляме, че някой ден там някой е викал за помощ, а обществото е мълчало, посочи д-р Петров. Той отбеляза, че това са места, за които ненужно забравяме. „Не знам дали ако носим знанието за случилото се там, бихме станали по-добри, но ми се струва, че забравата не е пътят към решаване на тези проблеми – напротив, струва ми се важно да си припомняме ежедневно, че живеем в едно много болно общество, което няма как да бъде излекувано, ако не говорим за това“, каза още той и изрази мнение, че този разговор може да се случи много по-лесно именно през света на изкуството. Темата за ненужното кореспондира и с отбелязването на 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък. По думите на директора именно чрез нея са показани множество творби от фонда. „Тук по интересен начин се вписва темата за ненужното, защото като че ли една картина, като попадне в мрака на депото, се превръща в ненужен артефакт“, посочи той. Според него няма как да се пропусне и голямата тема за днешната широка представа за музея като ненужна територия. Д-р Петров напомни, че „Навсякъде в изкуството“ е платформа за коментар върху съвремието, а нейното ново издание – „Ние, ненужните“, изважда на показ онова, което в ежедневието системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Понятието „ненужно“ тук не е естетическа категория, а опит за диагноза на затворените депа, на градските улици и преди всичко – на самия човек. Музейната забрава е тиха форма на отхвърляне, а извеждането на светлина на десетки непоказвани портрети от фонда следва да бъде мислено не като юбилейна демонстрация или кураторски жест, а като съзнателен акт на възвръщане на паметта, посочи той. По думите на изкуствоведа от емоционална гледна точка такъв проект се подготвя доста трудно, защото размишлението върху всички тези трагедии няма как да не остави белези в теб самия. Той посочи, че днес в един момент зверствата се превръщат в статистика и това е начин да оцелеем емоционално, но при тези емоционални оцелявания ставаме по-бездушни и губим рефлексията за това кое е добро и кое – лошо. Целта на проекта „Ние, ненужните“ е да се превърне в територия за размисъл. Колкото и в някакъв смисъл тази изложба да е доста потискаща, това всъщност е един позитивен разказ, който ни позволява да помислим дали не можем да бъдем по-добри, каза д-р Петров.

Украинската балистична ракета FP-7 вече е използвана за военна операция, но трябва да разберете, че тази ракета е все ощ...

Пътниците от автобуса с български туристи, катастрофирал в района на турския град Одрин, вече пътуват обратно към България с друг автобус, изпратен от Русе. Това съобщи за БТА Стелиан Николов, управител на „Автошкола Николов“ и собственик на катастрофиралия автобус. В автобуса са пътували общо 51 души от Русе за Истанбул. По първоначални данни при инцидента са пострадали десет души. Четирима от тях са настанени в болница за лечение, а други пострадали, които по-рано са били приети в лечебно заведение, са го напуснали по собствено желание. Николов, който се е движел непосредствено зад автобуса, разказа, че катастрофата е станала заради паркиран без светлини камион в тъмната част на пътя. В района е имало дъжд и мъгла, а отдясно били паркирани и други камиони. „Камионът се вижда в последния момент, без да е обозначен по никакъв начин. Автобусът се опита да го избегне, но не успя и го закачи. Ако ударът беше челно, със сигурност щеше да бъде фатален“, каза Николов. Той допълни, че след сблъсъка от камиона започнали да се разпиляват касетки и други предмети. Въпреки това успял да премине между двата автомобила и да помогне на пострадалите. По думите на Николов, идващият след това от Русе автобус, който да прибере хората, се е забавил заради продължителни проверки на границата от страна на турските власти. Катастрофиралият автобус е оставен на паркинг в Одрин, а пътниците са продължили пътуването си с другия автобус заедно с багажа си.
Почти 20 години вече европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) е документ, който позволява на всички граждани на Европейския съюз със здравни осигуровки да пътуват и да учат спокойно на континента, защото могат да получат безплатна медицинска...


Според учени от Университета на Ню Мексико (САЩ) редкият марсиански метеорит Тегаза 001, който е на 4,1 милиарда години ...

Отсъствието на Винисиус Жуниор от състава на Реал Мадрид в първенството продължава. Както е известно, бразилецът по...

Скандалът с Килиан Мбапе в Китай продължава. Както е известно, преди дни звездата на Реал Мадрид разбуни духовете, след ...


Редакционният екип ви представя най-важните новини за изминалия ден, 31 октомври 2026 г. ЕВРОПЕЙСКИ ФЕДЕРАЛНИ...
Хиляди хора в цяла Германия се включиха в демонстрации с искания за по-добро образование и по-ниски разходи за живот. Протестите, организирани от групата "Gen Z regelt" ("Поколението Z поема нещата в свои ръце"), са...
Кандидатът за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Веселка Златева-Кожухарова, административен ръководител на Административния съд в Пазарджик, заяви, че ще работи за укрепване на съдебната система и утвърждаване на ВСС като гарант за независимостта на магистратите и предвидимото им професионално развитие. Златева-Кожухарова посочи, че е участвала в над 130 обучения, семинари и конференции, както и в работни групи към ВСС и Министерството на правосъдието по въпроси на съдебната медиация, заповедното производство и възстановителното правосъдие. Сред основните ѝ предложения е подобряването на комуникацията между ВСС и съдийската общност чрез създаване на специален електронен адрес за въпроси от съдии и система за проследяване на отговорите. Тя предлага също определени членове на Съдийската колегия да поддържат пряк контакт със съдилищата и да се запознават на място с кадровите, организационните и материалните им проблеми. Друга нейна идея е въвеждането на приемни часове на членовете на Съдийската колегия, достъпни за всички съдии, а не само за административните ръководители. Златева-Кожухарова заяви, че ще работи за изпълнението на приоритетите в концепцията си, като се ангажира да бъде независима в преценката си, последователна в позициите си и отговорна към гласуваното ѝ доверие.


Въведено е временно ограничение на скоростта в тунел „Кривия“ при симитлийското село Крупник по път I-1 (Е-79) заради поддръжка на пътното съоръжение и липса на осветление, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Ограничението е в сила до края на деня днес, 31 октомври, посочват още от АПИ. Шофьорите да преминават през тунела с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват въведената временна пътна сигнализация, съветват от пътната агенция. Преди дни движението в тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ беше ограничено за шест часа, а причината бе подмяна и настройка на пожароизвестителната система.


Мъжът, който беше задържан за палежа на българските дипломатически автомобили, призна вината си, но крие кой му е поръча...