КУЛТУРАИстория за сблъсъка между майка и дъщеря, бунта на две поколения и музиката на Димитър Воев преплита съвремието с последните години на социализма в новия български филм „Морето от неща“. „Всяко поколение има своя бунт“, казва пред БТА режисьорът Станислав Тодоров-Роги, който поставя в центъра любовта, свободата и търсенето на път един към друг. Той се връща към една от най-заредените с енергия и противоречия епохи в най-новата българска история – края на 80-те и началото на 90-те години, за да разкаже история, която всъщност говори и за днешния ден, а музиката на „Нова генерация“ и поезията на Димитър Воев се превръщат в своеобразни герои. В основата на сюжета е сложната връзка между майка и дъщеря. Анелия, изиграна от Маргита Гошева, е жена с висока позиция във външното министерство, но зад професионалния ѝ образ стои майка, която трябва да намери път към дъщеря си Арлина (Кремена Славчева). Младото момиче ще се пренесе в миналото и ще види 18-годишната си майка в съвсем различна светлина – като част от едно поколение, което търси себе си, противопоставя се на ограниченията и мечтае за свят без граници. МНОГО НЕЩА ОСТАВАТ СЪЩИТЕ... Пътуването във времето поставя и един от големите въпроси на филма – променя ли се бунтът с годините, или просто намира нови начини да се проявява? „Много неща остават същите. Бунтът все още го има. Хората, когато имат недоволство, изразяват го. Става много по-лесно“, казва Станислав Тодоров-Роги. Той прави паралел между възможността днес свободно да изразяваш позицията си и времето на социализма, когато всяка проява на различно мислене е била посрещана с подозрение и често е била потискана още в зародиш. Тогава младите хора са намирали свои начини да се противопоставят – чрез музиката, поезията, дрехите, прическите и дори малките жестове на неподчинение. Една обица, обърната значка или карикатура на портрет на Тодор Живков или Георги Димитров са можели да се превърнат в заявка за различност. „Всяко поколение има своя бунт“, обобщава Роги. Това е и основното послание на филма. „НОВА ГЕНЕРАЦИЯ“ – МУЗИКАТА КАТО ГЛАС НА СВОБОДАТА Особено място в „Морето от неща“ заема музиката на „Нова генерация“ – не просто като звуков фон, а като израз на цяла култура и начин на мислене. Песните и поезията на Димитър Воев присъстват в света на героите, а млади музиканти във филма създават своя група и изпълняват кавъри на емблематичната българска банда. „Нова генерация“ много точно отговаря на епохата тогава, на времето на тези млади хора“, обяснява режисьорът. По думите му групата е уловила духа на различните, на онези, които не са искали да се вписват в установените норми и са търсили собствен път. Роги не пропуска и горчивата равносметка за съдбите на хората, участвали в промяната. След 10 ноември някои от тях се почувствали излъгани, други напуснали страната в търсене на късмет по света, а трети останали и се опитали да се адаптират към новото време. За него обаче най-важното в наследството на „Нова генерация“ е живият бунт на мисленето – отказът да приемаш несправедливостта и неравенството, стремежът към свобода на словото, мисълта и личното изразяване. БУНТЪТ НА МИСЛЕНЕТО „Бунтът на мисленето на хората е жив. Хората винаги ще бъдат будни, неприемащи несправедливостта, неприемащи неравенството, търсещи свободата, свободата на изказа, свободата на мисленето, свободата да се изразиш и да бъдеш различен“, казва режисьорът. Тази музикална и културна памет е важна и за продуцента Борислав Чучков, който подчертава, че създаването на филма е свързано и с помощта на Нели Воева. „Те бяха символ на бунтарството, символ на едни различни за времето си българи, софиянци най-вече, които се събираха на места като „Кравай“, кино „Дружба“, сегашното „Одеон“, и носеха в себе си едно много по-свободно мислене в хубавия смисъл на думата“, споделя той. Чучков си спомня атмосферата на тези места – събиранията на млади хора, увлечени по музиката, киното, изкуството и поезията, които се обличали различно, експериментирали с прическите си и не се страхували да заявят своята индивидуалност. Споменът му включва и намесите на милиционерите, които разгонвали младежите и дори сваляли обиците им заедно с част от ушите. За продуцента „Кравай“ е символ на хората, които са мислели различно и са отстоявали правото си да бъдат такива, каквито са. ОТ „КРАВАЙ“ ДО ДНЕШНИЯ ДЕН – БЕЗ НОСТАЛГИЯ ПО ОГРАНИЧЕНИЯТА Във филма срещата между епохите не е опит за идеализиране на миналото. Борислав Чучков подчертава, че носталгията е по младежките години и по енергията на хората, а не по политическата система и липсата на свободи. „Нямам носталгия за комунизма и да нямам права и свобода, и да не мога да пътувам и да не мога да говоря. Нямам никаква носталгия към това нещо, но, разбира се, всеки човек има носталгия към младежките си години“, казва продуцентът. Тъкмо тази разлика между носталгията по младостта и критичния поглед към миналото е една от важните опори на историята. Действието се развива в две времеви линии – малко преди 1989 г. и в съвремието. Така филмът ще даде възможност на по-възрастната публика да разпознае собствените си спомени, а на младите зрители – да открият свят, за който може би знаят малко, но чиито въпроси остават актуални. Чучков се надява срещата с младата публика да бъде повече от носталгично пътуване: „Очакваме да го харесат и очакваме да им дадем нещо и да ги накараме да се замислят“. ФОРМУЛАТА ЗА ПРАВЕНЕ НА КИНО: СТОЙНОСТНИ ХОРА И ДОБЪР ЕКИП Чучков признава, че доверието му в проекта се дължи преди всичко на режисьора. Със Станислав Тодоров-Роги се познават от 20–30 години и продуцентът има пълно доверие в неговия професионализъм, начина му на работа и мислене. Сред причините да застане зад проекта е и предишният филм на режисьора – „Дъвка с балончета“. „Един хубав филм се прави от стойностни хора, артисти и от добър екип“, категоричен е Чучков. За него продуцирането винаги е свързано с множество непредвидими предизвикателства, но началото на снимките го заварва с увереност в екипа и добрата атмосфера на снимачната площадка. Надеждата му е процесът да върви спокойно, така че режисьорът да може да се съсредоточи върху историята и актьорите. МАЙКАТА – НЕ КЛИШЕ, А ИСТИНСКА ЖЕНА В центъра на съвременната линия е Анелия – героинята на Маргита Гошева. Актрисата влиза в образа на заместник-министър на външните работи, но подчертава, че високата професионална позиция е само част от образа. Истинската история е свързана с отношенията ѝ с дъщеря ѝ и с пътя, който двете трябва да извървят една към друга. За Гошева най-важното в героинята е, че тя не е поредният схематичен образ на майка, а жена със собствен характер, чувствителност и противоречия. „В професията си трябва да плаща цената, да бъде удобна и гъвкава, но в личния си живот всъщност избира да бъде честна и избира най-вече да се помири с дъщеря си“, разказва актрисата. Определя майката като основния център на историята и като ангажираща актьорска задача. Иска героинята ѝ да бъде истинска, съвременна, умна и чувствителна – такава, каквито са много от майките днес. За Маргита Гошева работата по „Морето от неща“ е и първа среща с режисьора Станислав Тодоров-Роги. Актрисата очаква с интерес и общуването с по-младите си колеги, защото подобни срещи винаги ѝ носят удоволствие и възможност за обмен на нова енергия. Музиката на „Нова генерация“ не е непозната територия за нея. Гошева е преживяла голяма част от времето, в което този музикален стил е бил част от културната среда, и познава ню уейв и пънк звученето. Особено любопитен за нея е моментът от подготовката, когато специална танцьорка идва на репетиция, за да покаже на по-младите изпълнители как се танцува уейв. „Тази музика въздейства на всички просто на сетивно ниво“, споделя актрисата. ПЪНКЪТ НЕ Е САМО В МИНАЛОТО Различните лица на бунта ще бъдат представени и чрез персонажите от по-младото поколение. Актьорът Людмил Брешков влиза в ролята на младата версия на Геша – човек, който носи пънкарския дух в съвременна форма. „Той е пънкарът на съвремието. Не е като пънкарите, каквито са били преди, но освободен, арт, графити артист, човек, който се пуска по течението и когато нещо не му харесва, не се страхува да протестира“, разказва Брешков. Героят му е в противоречие с установените норми – формално нарушава закона, като рисува графити върху паметник, но зад постъпката му стои желанието да изрази себе си и да се противопостави на ограниченията. „Чисто законно е отрицателен, защото прави графити върху паметник, но чисто морално е млад човек, който изразява себе си и изразява бунт, и не се страхува от нормите, и кой ще му сложи етикет“, коментира актьорът. За него филмът е различен от продукциите, които се правят в момента, и има експериментален характер. Самият той признава, че преди работата по него не е познавал добре „Нова генерация“. Сега за първи път се докосва до музиката и бунта на групата и открива колко силно е било желанието на младите хора от онова време да се изразяват свободно. „Много искам младите хора днес да имат самочувствието да се изразяват по този начин“, казва той. Едно от най-силните впечатления на актьора е реакцията на хората след падането на режима – готовността им да отхвърлят цялата затворена система, в която са живели. За него това е важен урок за смелостта да заявиш собствената си позиция. „МОРЕТО ОТ НЕЩА“ – ЗАГЛАВИЕ ОТ ПОЕЗИЯТА НА ДИМИТЪР ВОЕВ Самото заглавие на филма също носи музикално-поетичния дух на историята. То е заимствано от стих на Димитър Воев и според режисьора събира в себе си всичко, което заобикаля човека – събитията, изпитанията, битките, различията между поколенията и личните истории, през които преминаваме. „Това е откъс от стих на Димитър Воев. И се влага всичко това, което е около нас и ни заобикаля. Толкова много събития, които се случват и тогава, и сега. И героите преминават през тях, през перипетии, битки – техни и свои, разлики между поколенията и така нататък“, обяснява Станислав Тодоров-Роги. В този смисъл, „Морето от неща“ не е само разказ за едно отминало време, а история за наследството, което всяко поколение оставя на следващото. За свободата да бъдеш различен, за неизбежните разочарования след големите промени и за възможността хората да се срещнат отново, въпреки различията си. Сценарият е на Станислав Тодоров-Роги и Пламена Велковска. Оператор е Александър Станишев, а костюмите са на Ирина Кочева. Продуценти са Борислав Чучков, Тонка Добринска и Георги Скерлев. Освен Маргита Гошева и Людмил Брешков, участват Кремена Славчева, Симеон Лютаков, Александър Кендеров, Спартак Тодоров, Пламен Димов, Георги Манчев, Снежина Петрова. Автор – Даниел ДимитровОператор – Нешо МиладиновМонтаж – Валя Ковачева