Ноември идва с нови сезони на популярни сериали като "Позлатената епоха", Black Doves и Yellowjackets, но и с няколко премиери. Сред тях са поредица, разказваща историята на Мохамед Али, както и минисериал за възхода и краха на криптоборсата FTX, а...
SECCIÓN
Noticias relacionadas
CULTURA
СБЖ отличи журналиста от БТА Даниел Димитров за подкаста „Час ЛИК“
Журналистът Даниел Димитров от Българската телеграфна агенция (БТА) бе отличен за подкаста „Час ЛИК“ с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) в категорията за онлайн журналистика. Тя беше връчена по време на тържествена церемония в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Традиционните годишни награди за най-високите професионални постижения на СБЖ се проведоха за първи път извън столицата по повод 100-годишнината от създаването на организирана журналистика в Пловдив. „Неслучайно тази година церемонията по връчването на годишните награди се провежда в Пловдив. Тъй като вчера бе чествана 100 години организирана журналистика в Пловдив, имахме възможност да присъстваме на откриването на инсталацията на площад „Журналист“, посветена на трудния път на журналистите не само в града, а въобще в България. Благодарим на домакините от Пловдив, на нашите колеги от четирите пловдивски дружества – те бяха инициатори тази година тук, на пловдивска земя, да направим и нашето годишно тържество, да отличим най-добрите колеги“, каза председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова в приветствието си. „Това е винаги в навечерието на Деня на народните будители, 1-ви ноември, който, както всички знаят, е и празник на българската журналистика“, отбеляза още тя. В категорията за регионална медия, чиито журналистически материали са предизвикали широк обществен интерес, отличени бяха телевизионният канал „Фокус“ – Севлиево, Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“. В категорията „Кореспондент на централна медия в страната" призът получи Мариела Хубинова от Българската национална телевизия (БНТ)-Пловдив. Призът в категорията „Фотожурналистика“ бе връчен на Димитър Кьосемарлиев, който е фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За графичен дизайн бе награден Йордан Гергов за графичната концепция и визия на вестник „Черноморски фар“, а за операторско майсторство - Миглена Гайдарова от БНТ. В категорията „Българска медия извън България” наградата взе екипът Свилен Григоров (оператор) и Таня Георгиева (репортер) на BBR TV - Лондон, Великобритания. Награда за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна получи Антоанета Николова, която е кореспондент на Нова телевизия в Италия. Награда за научни изследвания в областта на журналистиката получи проф. Мария Попова за монографията си „Медийни функции и медийни ефекти“. За „Документалистика и публицистика“ бе отличена Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. В категория „Печат“ отличието получи списанието „Стълбата“. Призът за радиожурналистика взе Елена Крушкова от БНР Пловдив. В категория „Телевизионна журналистика“ награди получиха Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водещ Галя Щърбева от същата медия. В категория „Най-добър млад журналист“ бяха отличени Антоан Златков (бТВ), Станислава Гатева (Bulgaria on Air) и Мартин Керефейски (Нова телевизия). Специални плакети и отличия получиха също вестник „Полски Тръмбеш“ по случай 20-годишния си юбилей и Радио Стара Загора, което отбелязва своята 90-годишнина. Посмъртно бе наградена и Елена Чимева от БНТ в Благоевград. Голямата награда за цялостен принос в съвременната българска журналистика „Йосиф Хербст“ получи Иван Гайтанджиев. Скулптурата, която изобразява в основата си трънен венец, а на върха лавров венец, е дело на Иван Продев. В благодарственото си слово Иван Гайтанджиев посочи, че всяка една професия е полезна и ценна. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството - със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят и да казват кога, къде и какво, а да казват и защо. „Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, отбеляза Гайтанджиев. Той цитира думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота. Лауреатите на отличията на СБЖ бяха поздравени от музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“.
CULTURA
Художествената галерия в Казанлък повдига темата за насилието и забравата с проекта „Ние, ненужните"
Разказът в проекта „Ние, ненужните“ на Художествена галерия - Казанлък изважда на показ онова, което в ежедневието си системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Това каза за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Тя е част от платформата „Навсякъде в изкуството“ и е разгърната във всички филиали на институцията, както и на различни локации в града и цели да ни накара да се замислим върху темата за ненужното насилие, което е навсякъде около нас. „Мисля, че, за съжаление, през последните години имаме доста поводи да се обръщаме към темата за насилието и да размишляваме“, посочи той и допълни, че идеята е провокирана и от трагичните събития в Пловдив през последната година. „Искаше ми се да изградим един разказ, в който да размишляваме именно върху темата за ненужната престъпност около нас, за ненужното насилие над другия, в някои случаи дори над самите себе си“, обясни д-р Петров. Изложбата поставя акцент върху две ключови произведения, едно от които е прочутата „Ахинора“ на Иван Милев, в която също се поставя темата за насилието. „От разказа на Николай Райнов знаем, че Ахинора е погубена, за да бъде основана българската държава. Нейната принудителна смърт е положена в основата на създаването на държавата ни и няма как да не възникне въпросът има ли престъпления над личността, които могат да бъдат оправдани“, посочи изкуствоведът. Другият не по-малко важен акцент е творбата на Иван Димитров от 1881 година „Психея“, чиято героиня от митологията е представена в момент на отхвърляне и превръщане в ненужна вещ. Картината до момента не е показвана пред публика и се радвам, че имаме възможност да я покажем първо в Казанлък. Освен тези две произведения, във филиалите на галерията са показани отделни разкази чрез портрети на деца, мъже и жени, които се срещат със стряскащата статистика за насилието. В една от залите са разположени детски портрети, срещу които можем да видим съкрушителна статистика за детското насилие, за убитите деца и за насилието над деца от родители. При мъжките портрети е изведена статистика, която говори за самоубийствата на мъже, за погиващите по фронтовете мъже и за тези, които посягат на себе си чрез пороците, а при женската група портрети е представена статистиката за женското и домашното насилие. „Това са травмиращи статистики, които обаче ни показват колко жестоки сме всъщност и в какво жестоко настояще живеем“, каза изкуствоведът. Разказът е допълнен с картография на 44 места в Казанлък, на които са извършени посегателства върху личността – места, през които преминаваме всеки ден, без да се замисляме, че някой ден там някой е викал за помощ, а обществото е мълчало, посочи д-р Петров. Той отбеляза, че това са места, за които ненужно забравяме. „Не знам дали ако носим знанието за случилото се там, бихме станали по-добри, но ми се струва, че забравата не е пътят към решаване на тези проблеми – напротив, струва ми се важно да си припомняме ежедневно, че живеем в едно много болно общество, което няма как да бъде излекувано, ако не говорим за това“, каза още той и изрази мнение, че този разговор може да се случи много по-лесно именно през света на изкуството. Темата за ненужното кореспондира и с отбелязването на 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък. По думите на директора именно чрез нея са показани множество творби от фонда. „Тук по интересен начин се вписва темата за ненужното, защото като че ли една картина, като попадне в мрака на депото, се превръща в ненужен артефакт“, посочи той. Според него няма как да се пропусне и голямата тема за днешната широка представа за музея като ненужна територия. Д-р Петров напомни, че „Навсякъде в изкуството“ е платформа за коментар върху съвремието, а нейното ново издание – „Ние, ненужните“, изважда на показ онова, което в ежедневието системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Понятието „ненужно“ тук не е естетическа категория, а опит за диагноза на затворените депа, на градските улици и преди всичко – на самия човек. Музейната забрава е тиха форма на отхвърляне, а извеждането на светлина на десетки непоказвани портрети от фонда следва да бъде мислено не като юбилейна демонстрация или кураторски жест, а като съзнателен акт на възвръщане на паметта, посочи той. По думите на изкуствоведа от емоционална гледна точка такъв проект се подготвя доста трудно, защото размишлението върху всички тези трагедии няма как да не остави белези в теб самия. Той посочи, че днес в един момент зверствата се превръщат в статистика и това е начин да оцелеем емоционално, но при тези емоционални оцелявания ставаме по-бездушни и губим рефлексията за това кое е добро и кое – лошо. Целта на проекта „Ние, ненужните“ е да се превърне в територия за размисъл. Колкото и в някакъв смисъл тази изложба да е доста потискаща, това всъщност е един позитивен разказ, който ни позволява да помислим дали не можем да бъдем по-добри, каза д-р Петров.
CULTURA
Цирк в Будапеща възражда дръзките бягства на илюзиониста Хари Худини
Окован във вериги, спуснат с главата надолу в пълен с вода резервоар и балансиращ на ръба на смъртта – илюзионистът Хари Худини се завърна на сцената в Будапеща. Век след неговата кончина - на 31 октомври 1926 г. - циркова продукция вдъхва нов живот на делото на легендарния майстор на бягствата, съобщи Ройтерс. Циркът в Будапеща представи премиерно спектакъл, вдъхновен от най-известните подвизи на Худини, пресъздавайки някои от дръзките бягства, които оставяха публиката без дъх и помогнаха за превръщането му в една от първите суперзвезди на развлекателната индустрия в света, отбелязва агенцията. Роден като Ерик Вайс в унгарско еврейско семейство през 1874 г., Худини емигрира в САЩ, където става прочут с това, че надхитрява ключалки, вериги и наглед невъзможни капани. Будапещенската продукция не е биографичен разказ за живота му, а по-скоро „пътуване по границата между живота и смъртта, възпоменанието и пускането, както и самата природа на времето“, се казва в уебсайта на цирка. Шоуто представя Худини в състояние между живота и смъртта, докато съпругата му моли Персефона – богинята на подземното царство в гръцката митология – за неговото завръщане. „Всеки, който прави номера с бягства, винаги си играе със смъртта“, казва режисьорът на шоуто Ласло Магач пред Ройтерс. „Той винаги преминава на другата страна“. Спектакълът съчетава театър, танци и акробатика, включително и възстановка на прочутото бягство от вода на Худини от 1912 г., при което той е спуснат с главата надолу в резервоар с окови на краката. „Мисля, че Худини беше първият инфлуенсър в света“, казва Магач. „Той беше просто гений в това как да представя номерата си и как да се рекламира сам“.