SOCIEDAD

ЕС отлага с година националните забрани за социални мрежи за деца

ЕС отлага с година националните забрани за социални мрежи за деца
SECTION

Related news

Общо 132 287 избиратели в област Разград имат право да гласуват на балотажа за президент, със 148 повече спрямо изборите преди седмица
SOCIEDAD

Общо 132 287 избиратели в област Разград имат право да гласуват на балотажа за президент, със 148 повече спрямо изборите преди седмица

Общо 132 287 избиратели в област Разград имат право да гласуват на втория тур на изборите за президент и вицепрезидент. Броят на гласоподавателите е със 148 повече в сравнение с изборите на 25 октомври, съобщи за БТА говорителят на Районната избирателна комисия (РИК) в Разград Надежда Василева. Най-много са гласоподавателите в община Разград – 50 714, което е със 135 повече спрямо вота преди седмица. Най-възрастният избирател в общината е на 100 години. За балотажа се запазва броят на избирателните секции в областта – общо 217. В 166 секции ще може да се гласува с машина, а в останалите 51 – с хартиена бюлетина. Разкрити са и 21 подвижни секционни избирателни комисии, както и осем секции в лечебни и социални заведения и домове за възрастни хора. Възможност за гласуване ще има и в следствения арест. Тактилни шаблони за гласуване от хора с увредено зрение ще бъдат предоставени във всички секции, в които се гласува с хартиени бюлетини. В секциите с машинно гласуване те не могат да бъдат използвани, уточни Василева. Близо 300 служители на МВР са ангажирани с опазването на обществения ред и сигурността на изборния процес в област Разград. В периода от 26 до 30 октомври звената „Български документи за самоличност“ в областта са издали десет удостоверения за гласуване. Връчени са общо 190 готови лични карти, съобщиха от Областната дирекция на МВР – Разград. На първия тур избирателната активност в област Разград е била 14,1 процента. До края на изборния ден правото си на глас са упражнили 18 637 избиратели.

BTA5 H AGO→
Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители
SOCIEDAD

Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители

Десетметров пилон с българското знаме бе открит в самоковското село Доспей по повод Деня на народните будители – 1 ноември. Той се намира на входа на селото. Пред него е поставен и камък с надпис „Доспей помни своите будители“. Откриването на пилона бе съпроводено с кратко тържество, посветено на народните будители. Инициативата за отбелязването на празника е на младежите от клуб „Родолюбие“ към Народно читалище „Отец Паисий – 1910“ в село Доспей. Тяхна е и идеята за издигането на трибагреника. Пилонът е изграден с финансовата подкрепа на Община Самоков и местни жители. В приветствието си кметът на община Самоков Ангел Джоргов отбеляза, че Денят на народните будители обикновено се свързва с историческите личности, но будители са и хората, които са сред нас днес – всички читалищни и културни дейци. Тържественото отбелязване на празника започна с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Паисий Хилендарски в селото и продължи с факелно шествие до новоизградения десетметров пилон. Председателят на Народно читалище „Отец Паисий – 1910“ в село Доспей Александра Филипова посочи, че според сведения на местни жители именно селото се смята за родно място на Паисий Хилендарски. Всяка година читалището организира тържествена церемония по повод Деня на народните будители. Филипова благодари на всички дарители, както и на Община Самоков за подкрепата за дейността и идеите на читалището и за доверието към инициативите, свързани с културата. От оскъдните данни, които Паисий Хилендарски дава за себе си в „История славянобългарска“, съпоставени с кондиките на Зографския манастир „Св. Георги Зограф“ и Хилендарския манастир „Св. Богородица“, като най-правдоподобна се очертава хипотезата, че авторът е роден в Банско. Това се посочва в справка на отдел „Справочна информация“ на БТА. Около 1745 г. Паисий Хилендарски (1722–1773) приема монашество в Хилендарския манастир, става йеромонах и през 1759 г. получава почетната титла „протоигумен“. Започва да пише своята история в Хилендарския манастир, като в продължение на две години работи усилено в библиотеките на манастирите в Атон. През 1762 г. завършва „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Известни са около 60 нейни ръкописни преписи и преправки. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Българското възраждане и на националноосвободителната идеология.

BTA8 H AGO→