Ноември идва с нови сезони на популярни сериали като "Позлатената епоха", Black Doves и Yellowjackets, но и с няколко премиери. Сред тях са поредица, разказваща историята на Мохамед Али, както и минисериал за възхода и краха на криптоборсата FTX, а...
SECTION
Related news
CULTURA
Двадесет и третото издание на Международния кукерски фестивал „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще събере участници на 9 и 10 януари догодина
Двадесет и третото издание на Международния кукерски фестивал „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще събере участници от България и чужбина на 9 и 10 януари 2027 година в Симитли, съобщиха от общинската администрация. В продължение на два дни стадион „Септември“ ще бъде сцена на маскарадни игри, в които участниците ще представят характерни за своите региони маски, костюми, ритуали и обичаи. Фестивалът обединява кукерски групи, сурвакарски дружини и други носители на маскарадните традиции, които съхраняват и предават обичаите между поколенията. През годините „Симитлия – Древната земя на кукерите“ се утвърди като едно от разпознаваемите събития в културния календар на Симитли, посочват от местната администрация. Кукерският фестивал предоставя възможност за представяне на разнообразието от маскарадни традиции и за среща между участници от различни населени места и държави. В началото на април Община Симитли откри нов дигитален музей „Симитлия – Древната земя на кукерите“, насочен към съхранение и популяризиране на нематериалното културно наследство на региона. Сред акцентите в дигиталната платформа е 360-градусово виртуално изживяване, което дава възможност на потребителите да усетят атмосферата на маскарадния фестивал в реално време.
CULTURA
Смъртта на Хари Худини остава мистерия и след 100 години
Век след смъртта си Хари Худини остава фигура, която все още не спира да вълнува и изненадва, пише Асошиейтед прес. Смята се, че е починал на 31 октомври 1926 г. За първи път е публикувано есе на легендарния илюзионист, посветено на неговите предшественици, а нова книга отново разпали споровете около точната дата и причината за кончината му в болница „Грейс“ в Детройт. Сред останалите издания, отбелязващи стогодишната от кончината на Худини, се нареждат забавен албум за оцветяване и подробен обзор на огромната му лична библиотека. Неговото наследство е обект на дискусии по време на множество събития, посветени на Худини, които се провеждат този уикенд - от „Грандиозния вековен юбилей на Худини“ в родната му Будапеща, през аукцион за негови вещи в Холивуд, до спиритически сеанси в градове, които е посещавал като Чикаго и Фредерик, Мериленд. Гробът му в гробището „Махпела“ в Ню Йорк отдавна е място за събиране в нощта на Хелоуин. „Не съм сигурен, че много от хората, които знаят името Худини, биха могли да го разпознаят на снимка, да кажат точно кога е живял или какво всъщност е правил по време на своите представления. Но те знаят, че „Худини“ е синоним на магия, на способност да правиш невъзможното или да се измъкваш от неспасяеми ситуации“, казва за Асошиейтед прес Матю Соломон, професор по история на киното в Мичиганския университет и автор на книгата Disappearing Tricks: Silent Film, Houdini, and the New Magic of the Twentieth Century („Изчезващи трикове: Нямото кино, Худини и новата магия на ХХ век“), излязла през 2010 г. „За тези, които знаят малко повече, той е олицетворение на човека, постигнал всичко сам, и пример за успешната история на един имигрант. Фактът, че според сведенията е починал именно на Хелоуин, със сигурност засилва мистиката около него“, добавя Соломон. Есето на Худини An Interesting Scrapbook („Интересен албум с изрезки“) се появява в новия брой на списание The Strand Magazine, публикувало редки творби на Марк Твен и Едит Уортън, наред с други автори. В него Худини отдава почит на някои илюзионисти негови предшественици и съжалява, че за тях не се знае повече. Вдъхновение за есето той черпи от театралните афиши, предоставени му от карикатуриста Кин Хъбард, които рекламират гостуванията на прочути за времето си артисти от XIX век като Робърт Хелър и Х. Дж. Сарджънт, отбелязва Асошиейтед прес. „Тази информация попадна пред очите ми и аз я споделям тук, за да можем най-накрая да поставим началото на списък с ранните американски магове“, пише Худини. „Никой никога не бе отдал дължимото на американските илюзионисти, за да бъдат включени в книги или исторически летописи, от които бъдещите поколения да научат за тези ветерани. Напротив - магьосниците бяха извън кастата на признатите артисти. Едва през последните години, когато водевилът ги превърна в свои големи звезди и основни притегателни имена за публиката, те придобиха достатъчно тежест, за да бъдат признати за истински творци“. Ерик Колиъри, чиято книга Houdini's Library („Библиотеката на Худини“) излезе през септември, казва, че Худини е имал сериозен интерес към другите илюзионисти, стигайки дотам да посещава гробовете им и дори лично да плаща за поддръжката им. Семействата на магьосниците от своя страна му давали албуми с изрезки, афиши и други предмети, „за да може той да пази паметта им жива“, казва Колиъри, който е куратор на отдел „Театър и сценични изкуства“ в центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин. Худини е роден като Ерик Вайс през 1874 г. – син на равин, чието семейство емигрира в САЩ отчасти, за да избяга от антисемитизма в тогавашната Австро-Унгария. До тийнейджърските си години той вече е професионален илюзионист, а на 30-годишна възраст е международна знаменитост, известна с изумителната си способност да се освобождава от белезници и окови. Също така Худини е автор на книги, филмов актьор и създател на редки аудиозаписи. Години по-късно този ценен звуков архив става собственост на илюзиониста Дейвид Копърфийлд, припомня Асошиейтед прес. Според тогавашната преса Худини издъхва на 31 октомври 1926 г. от дифузен перитонит вследствие на спукан апендицит. Състоянието му се влошава фатално дни по-рано в Монреал, където студент изпробва легендарната му издръжливост с неочаквани удари в корема. Кончината на илюзиониста навръх Хелоуин пасва идеално – дори твърде съвършено, както отбелязват мнозина – на неговата тайнствена, обвита в мистика и сякаш свръхестествена аура, коментира АП. Мистерията се задълбочава и от факта, че не е извършена аутопсия и това отприщва десетки конспиративни теории, сред които и хипотезата за отравяне, организирано от негови колеги от цирка. В книгата си Houdini: The Man Who Died Twice („Худини: Човекът, който умря два пъти“) авторката Лариан Гилиспи се опира на медицински картони и официални архиви, за да оспори досегашните твърдения и да заяви, че илюзионистът си е отишъл ден по-рано - на 30 октомври. Истинската причина за смъртта, пише тя, е била чревна непроходимост, предизвикана от фаталното решение на лекар да позволи на Худини да изяде купа със зеленчуци и заквасена сметана, докато се е възстановява от операция. Тя цитира и противоречиви данни за самата дата на смъртта му. Според писмена клетвена декларация от лекар той е починал на 30 октомври. В същото време официалният смъртен акт посочва 31-ви — документ, в който тя открива сериозни пропуски, отбелязва Асошиейтед прес. Най-близките хора на Худини са искали смъртта му да бъде на Хелоуин, „за да бъде запомнен завинаги“, казва Гилиспи, изследовател в областта на съдебната медицина, която е автор и на книги. Джордж Хардийн, който е роднина на Худини, каза пред АП, че намира книгата за „убедителна и аргументирана“ и няма „абсолютно никакви съмнения“ относно разкритията на Гилиспи. Други обаче са скептични, включително двама експерти, които Гилиспи цитира в книгата си като едни от „най-уважаваните и знаещи хора в света на Худини“. Брус Авърбук заяви пред AП, че се съмнява датата да е била променена нарочно, за да съвпадне с Хелоуин. „Семейството беше потънало в дълбока скръб и изобщо не е мислело за неговото наследство“, каза той. Авърбук, който е изследовател на живота на Худини, добави, че в записките на личния асистент на илюзиониста смъртта му е отбелязана на 31 октомври. „Той нямаше никаква причина да лъже за това“, каза Авърбук. Друг експерт, похвален в нейната книга – Джон Кокс, уточни пред АП, че въпреки че „книгата наистина съдържа много добра нова информация“ за кариерата му, все пак е необходимо „второ мнение“ относно смъртта на Хари Худини. Кокс, който поддържа блог за илюзиониста и е основател на издателската марка Wild About Harry Press, призна, че съществува „объркване около смъртта му и естествения стремеж към истината“. „Но мисля, че кончината му е съвсем малка част от цялата история“, каза той. „Славата на Худини и причината да го помним днес се дължат на забележителния му живот“.
CULTURA
СБЖ отличи журналиста от БТА Даниел Димитров за подкаста „Час ЛИК“
Журналистът Даниел Димитров от Българската телеграфна агенция (БТА) бе отличен за подкаста „Час ЛИК“ с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) в категорията за онлайн журналистика. Тя беше връчена по време на тържествена церемония в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Традиционните годишни награди за най-високите професионални постижения на СБЖ се проведоха за първи път извън столицата по повод 100-годишнината от създаването на организирана журналистика в Пловдив. „Неслучайно тази година церемонията по връчването на годишните награди се провежда в Пловдив. Тъй като вчера бе чествана 100 години организирана журналистика в Пловдив, имахме възможност да присъстваме на откриването на инсталацията на площад „Журналист“, посветена на трудния път на журналистите не само в града, а въобще в България. Благодарим на домакините от Пловдив, на нашите колеги от четирите пловдивски дружества – те бяха инициатори тази година тук, на пловдивска земя, да направим и нашето годишно тържество, да отличим най-добрите колеги“, каза председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова в приветствието си. „Това е винаги в навечерието на Деня на народните будители, 1-ви ноември, който, както всички знаят, е и празник на българската журналистика“, отбеляза още тя. В категорията за регионална медия, чиито журналистически материали са предизвикали широк обществен интерес, отличени бяха телевизионният канал „Фокус“ – Севлиево, Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“. В категорията „Кореспондент на централна медия в страната" призът получи Мариела Хубинова от Българската национална телевизия (БНТ)-Пловдив. Призът в категорията „Фотожурналистика“ бе връчен на Димитър Кьосемарлиев, който е фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За графичен дизайн бе награден Йордан Гергов за графичната концепция и визия на вестник „Черноморски фар“, а за операторско майсторство - Миглена Гайдарова от БНТ. В категорията „Българска медия извън България” наградата взе екипът Свилен Григоров (оператор) и Таня Георгиева (репортер) на BBR TV - Лондон, Великобритания. Награда за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна получи Антоанета Николова, която е кореспондент на Нова телевизия в Италия. Награда за научни изследвания в областта на журналистиката получи проф. Мария Попова за монографията си „Медийни функции и медийни ефекти“. За „Документалистика и публицистика“ бе отличена Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. В категория „Печат“ отличието получи списанието „Стълбата“. Призът за радиожурналистика взе Елена Крушкова от БНР Пловдив. В категория „Телевизионна журналистика“ награди получиха Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водещ Галя Щърбева от същата медия. В категория „Най-добър млад журналист“ бяха отличени Антоан Златков (бТВ), Станислава Гатева (Bulgaria on Air) и Мартин Керефейски (Нова телевизия). Специални плакети и отличия получиха също вестник „Полски Тръмбеш“ по случай 20-годишния си юбилей и Радио Стара Загора, което отбелязва своята 90-годишнина. Посмъртно бе наградена и Елена Чимева от БНТ в Благоевград. Голямата награда за цялостен принос в съвременната българска журналистика „Йосиф Хербст“ получи Иван Гайтанджиев. Скулптурата, която изобразява в основата си трънен венец, а на върха лавров венец, е дело на Иван Продев. В благодарственото си слово Иван Гайтанджиев посочи, че всяка една професия е полезна и ценна. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството - със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят и да казват кога, къде и какво, а да казват и защо. „Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, отбеляза Гайтанджиев. Той цитира думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота. Лауреатите на отличията на СБЖ бяха поздравени от музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“.