Руската армия е бомбардирала училище в украинско село. То е използвано за раздаване на хуманитарна помощ, съобщи "Ройтерс". Загинали са 26 души, двама от които са били спасители. Според местните власти 27 души се водят за изчезнали след...
През 2025 г. в хърватските родилни отделения са регистрирани общо 32 584 раждания – с 401 повече спрямо предходната година, като са родени 33 062 бебета, което представлява увеличение с 352, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данните на Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ). Броят на ражданията леко нараства след спад през 2023 и 2024 г., но тенденцията към по-късно майчинство се запазва. Жените на възраст 30–34 години съставляват най-голям дял от родилките, като близо една четвърт от живородените деца са от майки на възраст от 35 години и нагоре – това показва докладът на Хърватския институт за обществено здраве относно ражданията в здравните заведения през 2025 г. От 33 062 родени бебета, 32 936 са родени живи, 126 са мъртвородени, а 57 новородени са починали през първите седем дни от живота си. Въпреки лекото увеличение броят на ражданията остава значително под предишните нива. През 2018 г. в хърватските родилни отделения са регистрирани 36 752 раждания – с повече от 4000 над броя за 2025 г. Повече жени раждат след 30-годишна възраст През миналата година жените на възраст 30–34 години са съставлявали 35,2% от всички родилки, а близо 29% от майките са били към края на двадесетте си години. Почти една пета от родилките са били на възраст 35–39 години. От 2016 г. насам жените в Хърватия най-често раждат във възрастта между 30 и 34 години, докато преди това, в продължение на около десетилетие, най-голям е делът на родилките на възраст между 25 и 29 години. Хърватският институт за обществено здраве обяснява тази промяна с по-продължителното образование, по-късното навлизане на пазара на труда, трудностите при осигуряването на жилище и промените в нагласите спрямо създаването на семейство. През миналата година е имало 143 непълнолетни майки – с 20 по-малко, отколкото през 2024 г., което продължава дългосрочната тенденция на намаляване на ражданията сред момичетата под 18-годишна възраст. Почти половината от родилките (47,7%) са станали майки за първи път, а една трета са родили второто си дете. В родилните домове са регистрирани също 474 раждания на близнаци и две раждания на тризнаци, а 98,5% от ражданията са били на едно бебе. Цезаровите сечения съставляват почти 30% от ражданията Общо 9662 раждания или 29,7% са станали чрез цезарово сечение, което продължава възходящата тенденция от последните години. През 2024 г. този дял е бил 29%, а през 2023 г. – 28,8%. Хърватският институт за обществено здраве предупреди за продължаващото нарастване на броя на цезаровите сечения, като подчерта, че решенията за извършването им трябва да бъдат медицински обосновани и да се основават на клинични насоки. Близо 70% от майките са преминали девет или повече прегледа по време на бременността, докато 73 жени са родили, без да са имали нито един преглед. Перинаталната смъртност продължава да намалява Коефициентът на перинатална смъртност, който включва случаите на мъртвородени бебета и смъртните случаи при новородени през първите седем дни от живота, спадна от 5,8 на 5,5 на 1000 раждания съгласно националните критерии за мониторинг на Хърватския институт за обществено здраве. Това продължава постепенния спад от 6,6 на 1000, отчетен през 2023 г. Една жена е починала през миналата година вследствие на усложнения по време на бременност, раждане или в следродилния период, при три такива случая през 2024 г. (Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Броят на жертвите на днешната руска бомбардировка в украинското село Комишуваха, в Запорожка област, нарасна на 26, обяви във вечерното си видеообръщение към нацията президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитиран от Ройтерс. Той нарече нападението, осъществено на две вълни, "зловеща терористична атака". По-рано днес в публикация в Телеграм и Фейсбук Зеленски обяви, че бомби са пуснати над училище, което сега е център за разпределяне на хуманитарни помощи сред мирните жители на Комишуваха. По думите на украинския президент атаката е показала, че Москва продължава да убива хора, вместо да поеме положителната посока, зададена с хуманитарната мисия в контролирания от руските сили град Олешки, в украинската Херсонска област, от миналата седмица. "Ако Русия действително искаше деескалация на военните действия, имаше възможност след направеното в Олешки да продължи с хуманитарните стъпки", отбеляза Зеленски във видеообръщението си. "Ние предложихме това. Но Русия продължава да убива хора", заключи той.
