CULTURAЛитературата е върховното постижение на човешката цивилизация и нейният най-верен измерител – тази теза защитава в една от най-важните си теоретични статии „Из тайните на поетическото творчество“ украинският писател, поет, философ, етнограф, икономист, преводач, журналист и обществен деец Иван Франко, от чието рождение днес се навършват 170 години. Той защитава идеята, че истинският напредък на едно общество не се измерва само с материалните богатства, а с развитието на неговата култура и духовен живот, се отбелязва в статия, публикувана във Филологическото списание на украинския Университет „Алфред Нобел“ (Alfred Nobel University Journal of Philology). Творческото наследство на Иван Франко е мащабно по своите размери и тематично разнообразие. Той пише поезия, проза, драматургия, литературна критика, исторически и фолклористични изследвания. Автор е на над 6000 литературни и научни произведения. Владеел е свободно 14 езика. Писал е творби не само на украински, но и на полски, немски и руски. Превел е на украински световни автори като Уилям Шекспир, Данте Алигиери, Виктор Юго, Гьоте, Шилер и лорд Байрон. Той е първият украински писател, официално номиниран за Нобелова награда за литература, но преждевременната му смърт през 1916 г. попречва кандидатурата му да бъде разгледана по същество от Нобеловия комитет. Украинският учен е дълбоко свързан с България, интересува се от българската история, фолклор и литература. Изследва, превежда и популяризира в Украйна творчеството на Христо Ботев, Петко Р. Славейков и Любен Каравелов. Превежда на украински и български фолклор. ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА ЛИЧНОСТ Роден на 27 август 1856 г. в село Нагуевичи, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя, а днес намиращо се в Лвовска област на Украйна, Франко се превръща в истински енциклопедист, чието наследство надхвърля границите на неговата епоха и родина. Той посвещава целия си живот на културното възраждане на украинския народ и на борбата за социална справедливост. Иван Франко израства в семейството на селски ковач, което му вдъхва дълбоко уважение към труда и обикновените хора. Въпреки скромния си произход, той проявява изключителни интелектуални способности още като младеж. Образованието му преминава през Дрогобич и Лвовския университет, където се потапя в класическите науки, философията и чуждите езици. Неговото остро социално чувство и застъпничество за правата на потиснатите класи обаче бързо привличат вниманието на австрийските власти, което води до неколкократни арести и политическо преследване заради радикалните му социалистически и патриотически възгледи. Прекарва общо близо година в затвора при изключително тежки условия, което уврежда здравето му за цял живот. Вместо да го прекършат, тези изпитания каляват волята му и очертават пътя му като яростен критик на социалната неправда, пише Интернет енциклопедия на Украйна (Internet Encyclopedia of Ukraine). Заради политическите преследвания и арестите австрийските власти го изключват от Лвовския университет и му пречат да завърши там. Въпреки това ученият не се отказва и по-късно защитава докторската си степен във Виенския университет. Многостранна и богата е дейността на писателя революционер Иван Яковлевич Франко в историята на украинската демократична култура, литература и обществена мисъл. Той е най-значителният последовател и продължител на традициите на украинския Кобзар - Тарас Григорович Шевченко. Франко възвисява украинската литература до нивото на големите световни литератури, пише доц. д-р Лидия Терзийска (1940–2025) – основател на университетската украинистика в България и дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, в своята научна статия „Иван Франко и нашето литературно наследство“, публикувана в Годишника на СУ от 1986 г. „Рядко природата е толкова щедра към една личност. Той е и поет, и прозаик, и драматург, и преводач, и литературен критик, и историк, и теоретик на литературата, театъра, изкуството, и публицист, и философ, и фолклорист, и езиковед, и етнограф, и икономист, и какво ли не още. Ненапразно неговата дейност се определя като „цяла епоха в развитието на украинската литература и на прогресивната философска мисъл в Украйна. Тя излиза далеч зад границите на своята страна и придобива международен характер“, отбелязва българският изследовател, цитирайки украински учени. Трудно е да се повярва, че е съществувала такава енциклопедична фигура, която с такъв размах се е изявявала както в научно-културната, така и в обществено-политическата дейност. Големият обхват на неговите интереси, дълбочината и широтата на знанията му, разностранността на сферите на изява и титаничната му работоспособност - всичко това само отчасти би могло да ни представи многостранното не само в украинската, но и в световната култура явлението Иван Франко. Като прекрасен майстор и новатор в областта на поезията, прозата и драматургията той ни е оставил изключителни образци на гражданска и философска лирика, възвисил е психологичната повест до нивото на най-съвършените световни образци, открил е нови пътища за развитието на украинската драматургия, пише още доц. Лидия Терзийска. ПИОНЕР НА РЕАЛИЗМА И КРИМИНАЛНИЯ ЖАНР В УКРАИНСКАТА ЛИТЕРАТУРА В поезията му се преплитат интимният лиризъм и мощният граждански патос. Стихосбирката „Увехнали листа“ е шедьовър на любовната лирика, показващ дълбоката чувствителност на твореца. В същото време поеми като „Каменари“ и епическата „Моисей“ се превръщат в програмни за украинското национално самосъзнание. В „Моисей“ Франко пречупва библейския сюжет през съдбата на собствения си народ, разсъждавайки върху тежката съдба на лидера, пророчеството и дългия път към духовната и политическа свобода. Той е използвал гениално библейските сюжети като политическа метафора. В поемата си „Моисей“ писателят сравнява разпокъсаната между Руската империя и Австро-Унгария украинска нация с лутащите се из пустинята израилтяни, пророкувайки, че Украйна един ден ще бъде обединена, независима и демократична европейска държава, отбелязват от Института „Иван Франко“ към Националната академия на науките на Украйна. Като прозаик той е пионер на реализма в галицката литература. Романът му „Борислав се смее“ е сред първите произведения в европейската литература, които описват индустриалния труд и зараждането на работническото движение. Историческата повест „Захар Беркут“ пък пренася читателя във времена на изпитания, възхвалявайки смелостта, общностния дух и родолюбието. В научните си изследвания в областта на фолклористиката, Иван Франко прави задълбочени паралели и със съседните балкански култури, включително и с българската. Иван Франко е официално признат за основоположник на детективския и криминалния жанр в украинската литература. За разлика от класическите западни криминални романи, където фокусът е само върху разплитането на загадката, Франко използва жанра за дълбок социален, психологически и исторически анализ. Преди да започне да пише художествена литература в този жанр, Франко работи като журналист. През 1889 г. той публикува поредица от реални криминални репортажи в австрийски, полски и украински вестници. Тези автентични съдебни и полицейски хроники от Галиция по-късно служат за основа на неговите криминални повести. ПРЕВЕЖДА БОТЕВ, ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ И КАРАВЕЛОВ НА УКРАИНСКИ Доц. Лидия Терзийска изтъква ролята на Иван Франко като популяризатор на българската литература и усилията му в развитието на литературните и културните взаимоотношения между украинския и българския народ. Той е един от първите преводачи на българска литература на украински език. Общественикът наблюдава отблизо културното и политическото развитие на България след Освобождението от османско иго. Анализирайки напредъка на страната, Франко искрено се възхищава как след пет века османско робство българите бързо успяват да организират модерна държава, да приемат една от най-прогресивните за времето си конституции и да излъчат зрял политически елит. Иван Франко изследва, превежда и популяризира в Украйна творчеството на Христо Ботев, Петко Р. Славейков и Любен Каравелов. Украинският енциклопедист се интересува от Ботевата поезия заради революционните идеи в нея. Франко проявява засилен интерес и към делото и поезията на Петко Славейков като част от изследванията си върху балканския бит и култура. Любен Каравелов привлича вниманието на украинския учен заради фолклорните елементи в повестите си и общите славянски революционни идеи. Иван Франко работи в изключително близко сътрудничество с литературния историк и университетски преподавател проф. Иван Шишманов. Двамата водят активна кореспонденция, като Шишманов изпраща на украинския си колега различни материали за Българското възраждане и за фолклора ни. Благодарение на това Иван Франко превежда на украински език десетки български народни песни, епически мотиви и предания, които публикува в местния печат със свои научни коментари. Той посвещава редица научни трудове на Българското възраждане. Неговите контакти с български интелектуалци от края на XIX и началото на XX век спомагат за изграждането на трайни културни мостове между украинския и българския народ, правейки го важен елемент в контекста на славянското взаимно опознаване. РАДЕТЕЛ ЗА НЕЗАВИСИМА УКРАИНСКА ДЪРЖАВА В обществено-политически план делото на Иван Франко се свързва с еволюцията му от ранен демократичен социализъм и съосноваване на първата украинска радикална партия до зряла критика на марксизма. През 1890 г. Иван Франко, съвместно със своя съмишленик – украинския писател и публицист Михаил Павлик, основава Руско-украинската радикална партия (РУРП). Това е първата модерна украинска политическа партия, чиято програма съчетава социалистически искания с национални цели - автономия на украинците в рамките на Австро-Унгария. В своите късни теоретични трудове писателят пророчески предупреждава, че марксистката концепция за „народна държава“, в която всичко се контролира от властта, ще се превърне в безмилостна диктатура. В края на живота си Франко окончателно поставя националното освобождение пред социалната революция. Той стига до извода, че без независима украинска държава социалното освобождение на работническата класа е невъзможно. Иван Франко се жени за Олга Хоружинска – високообразована жена, владееща няколко езика и произхождаща от благороднически род от Харковска област - тогава в Руската империя. Тъй като Франко живее в Лвов - тогава в Австро-Унгария - бракът им има огромно символично значение за времето си – той олицетворява духовното обединение на Западна и Източна Украйна, разделени от две империи. Олга подкрепя съпруга си в издателската му дейност, инвестира зестрата си в неговите списания. Двамата имат четири деца - трима сина и една дъщеря. Иван Франко напуска този свят на 28 май 1916 г. в Лвов, три месеца преди да навърши 60 години, покосен от тежка болест и в крайна нищета. Днес неговото име носят град Ивано-Франковск, десетки университети, театри и улици, отбелязва онлайн Енциклопедия на Украйна.
