20 NEWS · UPDATED 04:09 · 29 OCTOBER 2026
Европейският съюз разпредели 4.7 млрд. евро компенсации за членовете си, даващи военна помощ на Украйна. Парите по Европейския механизъм за подкрепа на мира, който се финансира чрез вноски от държавите членки, покриват част от стойността на военни...
Почти един километър от най-известната търговска улица в Лондон вече е пешеходен. От вторник "Оксфорд стрийт" между "Орчард стрийт" и "Грейт Портланд стрийт", е затворена за автомобили, като превозните средства, включително автобусите...
За слона стая - парите на държавата кръстосаха шпаги синдикати и работодатели. Правителството готви бюджет на ръба на до...
Най-богатите 0,1 процента от населението в света или около 8 млн. души генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 млрд. души, взети заедно. Същевременно свръхбогатите печелят от подготовката за климатични бедствия и възстановяването след тях, се посочва в нов анализ на международната организация „Оксфам“ (Oxfam), публикуван преди конференцията на ООН по климата COP31 в Турция. Човек от най-богатите 0,1 на сто от населението е допринесъл за днешните екстремни горещи вълни близо 400 пъти повече от човек от най-бедната половина на човечеството. Емисиите на тази малка група са над три пъти повече от общите емисии на населението на Африка на юг от Сахара, което наброява 1,3 млрд. души, сочи анализът. Според „Оксфам“ най-богатият 1 процент от населението е отговорен за 20 процента от глобалното затопляне от 1990 г. досега. Емисиите на човек от тази група са 100 пъти повече от емисиите на човек от най-бедната половина на човечеството. Само една година емисии на най-богатия 1 процент ще доведе до 1,9 млн. допълнителни смъртни случая, свързани с горещините. Очаква се 78 процента от тези случаи да бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, макар на тях да се падат само 8 процента от световните емисии. Според анализа емисиите на най-богатия 1 процент ще причинят щети за близо 53 трилиона долара до 2050 г. Частната авиация е сред най-ясните примери за неравенството при въглеродните емисии, посочва организацията. Според нов анализ на данни за проследяване на частни самолети тези машини отделят за две секунди повече въглеродни емисии, отколкото човек от най-бедната половина на човечеството генерира за една година. „Климатичната криза често се представя като общо предизвикателство за човечеството. Това не е така. Хората, които имат най-малък принос за нея, губят домовете, реколтата и все по-често живота си“, коментира изпълнителният директор на „Оксфам Интернешънъл“ Амитаб Бехар. По думите му свръхбогатите могат да се предпазят от опасностите чрез високотехнологични подземни убежища, частни екипи за гасене на пожари и частни застраховки. Същевременно те печелят от последиците от замърсяването, отбеляза Бехар. За останалите хора климатичните бедствия водят до разрушени домове и унищожена реколта, изчерпани спестявания и загуба на поминък. Това ги прави още по-уязвими при следващо бедствие и задълбочава неравенството. До 2050 г. климатичната криза може да принуди до 1 млрд. души или около 10 процента от световното население да напуснат местата, на които живеят. Повечето от тях ще бъдат в страните от Глобалния юг. Докладът отчита, че климатичните бедствия се превръщат във все по-доходоносен бизнес. Очаква се световният пазар за възстановяване след бедствия да нарасне от 70 млрд. долара до 92 млрд. долара годишно до 2029 г. Новият индекс „Унищожаване и възстановяване“ (Destroy & Rebuild Index) на „Оксфам“ установява 217 корпорации, които печелят както от отрасли, допринасящи за климатичните промени, така и от подготовката за бедствия, възстановяването и реконструкцията след тях. Инвестиционните компании „БлекРок“ (BlackRock) и „Вангард“ (Vanguard) имат вложения в 92 процента от корпорациите в индекса. Общият размер на инвестициите им надхвърля 1 трилион долара. В доклада се предупреждава, че климатичните бедствия все по-често се използват за прокарване на политики, задълбочаващи неравенството. Сред тях са приватизацията на мерките срещу климатичните промени и на обществените услуги, завземането на земя, дерегулацията и данъчните облекчения за най-богатите. Според анализа смъртните случаи при наводнения са седем пъти повече в държавите с по-голямо неравенство. „Свръхбогатите подпалват планетата, а след това карат останалите да плащат за пожарогасителите“, допълва Бехар. По думите му те печелят от замърсяването, от бедствията и от последващото почистване и възстановяване. „Оксфам“ призовава правителствата, които ще участват в COP31, да накарат богатите замърсители да плащат и да намалят значително и бързо въглеродните си емисии. Сред предложените мерки са постоянни данъци върху богатството и доходите, постоянен данък върху компаниите за изкопаеми горива и по-високи наказателни данъци върху луксозни стоки с големи емисии като частните самолети. Организацията настоява и за значително увеличаване на климатичното финансиране за страните от Глобалния юг, като бъде даден приоритет на публичното финансиране под формата на безвъзмездни средства вместо заеми, които задълбочават дълговата тежест. Според призива средствата за адаптация към климатичните промени трябва да бъдат утроени до 2035 г. Сред останалите препоръки са рязко намаляване на неравенството между и вътре в държавите, изграждане на устойчива на климатичните промени публична инфраструктура и ограничаване на корпоративното влияние върху спешните мерки, възстановяването и продоволствените системи при бедствия.
Данияр Амангелдиев, първи вицепремиер на Киргизстан, проведе двустранна среща с Ахмед бин Мохамед ал Сайед, държавен министър на външната търговия към Министерството на търговията и промишлеността на Катар, предаде киргизстанската новинарска агенция КАБАР. По време на срещата, проведена в Доха, страните обсъдиха перспективите за развитие на двустранните търговски, икономически и инвестиционни връзки. На срещата бе поставен акцент върху увеличаването на търговския оборот, реализирането на съвместни проекти и създаването на благоприятни условия за взаимодействие между бизнес общностите на двете страни. Беше обсъдено установяването на директни полети между двете държави. Страните отбелязаха, че развитието на директни въздушни връзки ще допринесе за увеличаване на търговския оборот, ще активизира бизнес контактите, ще разшири туристическите потоци и ще укрепи двустранните икономически отношения. Освен това, страните подчертаха необходимостта от провеждане на второто заседание на Киргизко-катарската съвместна междуправителствена комисия за икономическо, търговско и техническо сътрудничество в близко бъдеще, тъй като тя служи като важен механизъм за координиране на двустранното сътрудничество и изпълнение на постигнатите договорености. (Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и КАБАР)
Близо 700 000 евро, иззети от митническите власти в Румъния през януари 2026 г., са изчезнали безследно. Парите са били ...
Редакционният екип Ви представя най-важните икономически новини от изминалия ден, 26 октомври 2026 г. Бюджет 2027 идв...
Глава 28 от преговорите на Черна гора за членство в ЕС е озаглавена „Защита на потребителите и здравеопазване“ и е посветена на защитата на икономическите интереси на гражданите, безопасността на стоките и услугите, упражняването на правата на потребителите и подобряването на общественото здраве, предаде за БТА черногорската агенция МИНА. Основната цел е Черна гора да изгради система, в която потребителите са по-добре защитени, пазарът е по-добре регулиран, а здравната политика е приведена в съответствие със стандартите на Европейския съюз (ЕС). Това означава хармонизиране на законодателството в областта на защитата на потребителите, безопасността на продуктите, информацията за потребителите, жалбите, гаранциите и разрешаването на спорове, като същевременно се подобряват системите за превенция и контрол на заразните болести, борбата с рака и редките болести, опазването на психичното здраве и управлението на сериозни заплахи за общественото здраве. Целта на политиката на ЕС по тази глава е да гарантира, че гражданите се ползват с високо ниво на защита, независимо от това къде купуват стоки и услуги, като същевременно се подобрява качеството на живот чрез по-ефективна защита на общественото здраве. Регламентите на ЕС имат за цел да гарантират, че потребителите получават точна и пълна информация, че продуктите на пазара са безопасни, както и че съществуват ефективни механизми за осигуряване на спазването на правата на потребителите при възникване на нередности. Същевременно общественото здраве изисква сътрудничество между институциите, превенция на заболяванията и капацитет за бързо и координирано реагиране на здравни рискове. (Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
НАСА и нейните търговски партньори SpaceX и Blue Origin опростиха дизайна на своите пилотирани лунни модули и модифицира...
Румънската разузнавателна служба съобщи днес, че е разкрила мрежа за саботажи, координирана от Русия. В съобщението, публикувано на страницата на службата в интернет, се казва, че мрежата е разкрита в сътрудничество с местни и чуждестранни партньори. Според разпространената информация групата е отговорна за пожар през септември на индустриална площадка в Централна Румъния в близост до държавно предприятие от отбранителната промишленост - оръжейния завод "Карфил" в Брашов. „Координаторите в Руската федерация са възложили (на групата) широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени обекти за въоръжение, както и други цели от военен и индустриален интерес“, посочва цитираният източник. Трима чуждестранни граждани – един украинец и двама беларуси – са обект на разследване от страна на Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма. Двама от заподозрените са арестувани в Германия, където са планирали подобни операции, а третият е открит в Полша. Апелативният съд в Букурещ е издал европейски заповеди за арест на тримата, като решението е взето в тяхно отсъствие. Румънските власти предприемат необходимите стъпки за осигуряване на екстрадицията им в Румъния. Събраните до момента данни сочат, че задачите на мрежата не са били ограничени само до Румъния. Нейните координатори в Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в целия регион, включително държавни и частни предприятия за производство на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес. Русия многократно е отричала обвиненията в саботажни действия в Европа, отбелязва в свой материал по темата Ройтерс.
Румънската разузнавателна служба съобщи днес, че е разкрила мрежа са саботажи, координирана от Русия, предаде Ройтерс. Румънското разузнаване уточни, че групата е отговорна за пожар през септември на индустриална площадка в Централна Румъния в близост до държавно предприятие от отбранителната промишленост. „Координаторите в Руската федерация са възложили (на групата) широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени обекти за въоръжение, както и други цели от военен и индустриален интерес“, се казва в съобщението. Русия многократно е отричала обвиненията в саботажни действия в Европа, припомня Ройтерс.
Индексите на европейските борси се повишиха, подкрепени от положителни корпоративни новини, които помогнаха на инвеститорите да пренебрегнат високите цени на петрола в началото на седмица, изпълнена с решения на водещи централни банки, съобщи Ройтерс. Общоевропейският индекс Stoxx Europe 600 нарасна с 0,77 процента до 640,66 пункта. Франкфуртският DAX нарасна с 0,91 процента до 25 410,84 пункта, след като проучване на института „Ифо“ (Ifo) показа, че бизнес доверието в Германия се е подобрило повече от очакваното през октомври. Парижкият CAC нарасна с 0,83 процента до 7847,32 пункта, а лондонският FTSE 100 се повиши с 0,72 процента до 10 767,33 пункта. Сред най-силно представилите се компании в състава на Stoxx Europe 600 бяха британската компания за технологични услуги „Компютърсентър“ (Computacenter) и датската биотехнологична компания „Дженмаб“ (Genmab). Акциите на „Компютърсентър“ поскъпнаха с над 13 процента, отбелязвайки най-големия си еднодневен ръст от април насам, след като компанията прогнозира годишна печалба над пазарните очаквания за четвърти път тази година. Книжата на „Дженмаб“ се повишиха с 12 процента, след като компанията съобщи за обнадеждаващи допълнителни данни от междинен етап на клинично изпитване на експериментално лечение на колоректален рак. Повечето основни секторни индекси в състава на Stoxx Europe 600 приключиха с повишение. Акциите на отбранителните компании поскъпнаха с 2,6 процента, а тези на дружествата от туристическия и развлекателния сектор — с 1,9 процента. Енергийният индекс се понижи с 0,2 процента. Междувременно акциите на португалската енергийна компания „Галп Енергия“ (Galp Energia) поевтиняха с 10,8 процента, след като компанията съобщи, че преговорите с испанската „Моеве“ (Moeve) за обединяване на дейностите им в областта на рафинирането на петрол, химическата промишленост и търговията с горива са се провалили. Спадът беше най-големият еднодневен за „Галп Енергия“ от декември насам. Инвеститорите следят решенията по паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР), които се очакват по-късно тази седмица. ЕЦБ ще заседава в четвъртък. Широко разпространените очаквания са централната банка да остави лихвите без промяна, след като ги повиши през юни и септември в отговор на ускоряването на инфлацията вследствие на поскъпването на енергията заради войната с Иран. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакват увеличение на лихвите с 25 базисни пункта през декември. „Това е седмица, в която не бива да се увеличават прибързано инвестициите на пазара. Инвеститорите ще я използват, за да преоценят очакванията си и посоката на пазара в много области, включително паричната политика и геополитиката“, заяви Даниела Хатхорн, старши пазарен анализатор в „Кепитъл.ком“ (Capital.com). Инвеститорите анализират и документите за първичното публично предлагане в САЩ на компанията за изкуствен интелект „Антропик“ (Anthropic). „Натоварената седмица с политически събития, решения на централни банки и корпоративни финансови отчети може да бъде доминирана от продължаващите опасения за устойчивостта на бума при акциите на компаниите, свързани с изкуствения интелект“, заяви Йонас Голтерман, главен икономист по пазарите в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics).
Старши треньорът на Локомотив (Пловдив) Душан Косич заяви след двубоя срещу Славия, че отборът му има проблем с реализирането на голове. Наставникът обаче изрази задоволство от представянето на своите възпитаници. "Доволни сме. Играхме срещу отбора, който има втората най-добра защита в първенството. Не успяхме да създадем много в офанзивен план. Имахме някои положения, но не бяха достатъчно, затова трябва да сме доволни от резултата. Футболистите ни трябва да са готови да играят на всеки три дни. Можем да се представяме по-добре, отколкото днес", призна Косич. "Имаме голям проблем с реализирането на голове. Днес беше много труден мач. Трябва да се научим как да бъдем ефективни в атака. Отбелязали сме само шест гола в първенството до момента, така че трябва да намерим решения за това. Фокусиране сме върху своята работа", каза още той.
